Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
— Можеш да го наречеш, както искаш — сви рамене той. Взе торбата и се обърна, за да я закрепи към седлото на Уайлдфайър.
— Аз имам единадесет шилинга, Алек.
Изчака го да се обърне към нея. Той не каза нищо, но тя продължи:
— Имате ли свещеник в Шотландия?
Въпросът й привлече вниманието му. Съпругът й се обърна и я погледна. Джейми веднага сведе очи. Изглежда бе посъбрала смелост, тъй като в момента се взираше в гърдите му, а не в ботушите.
— Имаме свещеник. Защо?
— Искам да използвам част от моите шилинги, за да си купя индулгенция7 — заяви Джейми, подпъхна наметалото под мишниците си и скръсти ръце.
— Какво?
— Индулгенция. Моят сватбен подарък.
Искаше му се да я попита дали смята, че душата му толкова е закъсала, ала сериозният й тон го накара да премълчи и да се съобрази е деликатните й чувства.
Ще трябва да преодолее съчувствието! Нейните преживявания не би трябвало да имат значение за него!
— Това ще ти хареса ли? — попита тя, надявайки се на любезен отговор.
Кинкейд сви рамене.
— Мисля, че би било подходящ подарък, защото вчера случайно уби човек. Индулгенцията ще ти купи място в чистилището. Така казва отец Чарлз.
— Не беше случайно, Джейми. А и ти уби човек.
— Не съм!
— Уби го!
— Стига с тази безгрижност! — промърмори тя. — А дори и да съм убила човек, той си го заслужаваше, така че не се нуждая от индулгенция.
— Значи само моята душа те безпокои?
Джейми кимна. Не знаеше дали да се смее, или да се обиди. Поклати глава, като си помисли за всички монети, които отец Мърдок щеше да събере от съпругата му, ако всеки път, когато убие някого, тя му купува индулгенция. До края на годината свещеникът щеше да бъде по-богат от английския крал.
Алек със сигурност не беше мъж, който цени благородните жестове, каза си младата жена. Все още не й бе благодарил.
— А имате ли ковач?
Той кимна и зачака. Само един Господ знаеше какво става в главата й!
— В такъв случай ще използвам останалите шилинги, за да ти купя още един сватбен подарък. Вдигна глава и видя, че той я гледа с интерес. — Много подходящ за теб. Сигурна съм, че ще ти хареса.
— И какво е то? — попита Алек. Намираше оживлението й за не по-малко завладяващо от самата нея. Не му даваше сърце да й каже, че в Шотландия никой не плаща е шилинги. Скоро сама щеше да го разбере.
— Меч.
Джейми си помисли, че той е напълно смаян от идеята й. Кимна с глава, за да му покаже, че е напълно сериозна и сетне отново заби поглед в земята.
Алек не можа да повярва на ушите си.
— Какво!
— Меч, Алек. Добър подарък, нали? Всеки воин трябва да има меч. Забелязах, че нямаш, когато онези бандити ни нападнаха. Реших, че е много необичайно, защото смятах, че всички воини носят мечове. След това си спомних, че ти все пак си шотландец и може би не си бил обучаван да се биеш с меч… Алек, защо ме гледаш по този начин?
Той не каза нищо.
— Харесва ли ти подаръкът ми?
В гласа й се прокрадваха тревожни нотки, Алек успя да кимне. Това бе най-доброто, което можа да направи. Джейми облекчено се усмихна.
— Знаех си, че ще бъдеш доволен.
Той отново кимна и се обърна. За първи път в живота си Алек Кинкейд не знаеше какво да каже. Изглежда младата му съпруга не забеляза.
— Даниел носи меч. Видях го. Може би след като вие двамата сте толкова добри приятели, той ще намери време да те научи как да си служиш с него. Чувала съм, че мечът върши много добра работа в битките.
Алек така се приведе, че едва не си удари носа в седлото. Джейми не можеше да види лицето му, защото бе с гръб към нея, но забеляза, че раменете му треперят.
Очевидно от благодарност бе загубил дар слово.
Джейми се почувства горда от себе си. Току-що му бе подала клонката на мира и той я бе приел. Сигурно отношенията помежду им щяха да се развият добре.
Навярно след време той ще забрави, че е англичанка и ще започне да я харесва.
Отдалечи се от съпруга си, тъй като, преди да тръгнат, искаше да прекара няколко минути с Мери. Сега, след като бе налучкала верния път как да се спогажда със съпруга си, й се искаше да сподели опита със сестра си. Е, нямаше да споменава за миналата нощ, разбира се. Мери сама щеше да открие тази част от брачния живот. А може би вече я бе открила.
Младата жена се чувстваше така, сякаш току-що бе прозряла всички тайни на света. На любезността се отвръща с любезност. Никой не хапе ръката, протегната да го погали.
— Джейми? Ела тук!
Заповедническият му тон не й хареса, но тя се усмихна и се върна при Алек. Втренчи се в гърдите му и зачака да чуе какво иска да й каже.
Алек повдигна брадичката й.
7
Документ за опрощаване на греховете, издаван от църковни лица. — Б.пр.