Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
Но имаше други неща, за които да се тревожи. Добре знаеше, че самата тя е закъсала. Нещо в нея беше готово да експлодира. Нещо, което е било дълбоко погребано през последните два месеца. Лени беше мъртъв, а тя я караше все едно че нищо не се е случило. Работеше както обикновено.
Е, майната й на работата. Майната му на всичко. Тя беше изморена, паднала духом и много, много ядосана.
Алекс Уудс се беше втренчил в нея — тя можеше да почувства топлината в очите му.
— Всичко наред ли е? — попита тя, връщайки се към настоящето. — Или си дошъл да се оплакваш?
— Всъщност нямам никакви оплаквания — каза той.
— Това е приятна промяна — отбеляза Лъки студено. — Всички останали все искат нещо — тя млъкна — той не се беше избръснал и наболата по страните му брадичка го правеше още по-привлекателен. — Поздравления за това, че подписа с Джони Романо — продължи тя. — Той е отличен избор.
— Радвам се, че го одобряваш.
— Нямаше да се съглася, ако не го одобрявах — Лъки вдигна листа с телефонните съобщения, взря се празно в него за момент, след това го остави. — Какво ще кажеш за едно питие? — предложи тя — искаше й се да изпие още едно.
Алекс погледна часовника си — минаваше шест — точно време за мартини.
— Изглеждаш така, сякаш си имала много тежък ден — каза той. — Искаш ли да отидем в бара на хотел „Бел Еър“?
— Чудесна идея — каза тя, звънвайки на Киоко. — Излизам. Отмени всичките ми срещи.
— Но, Лъки… — започна Киоко.
— Не ми пей на главата, Ки — каза тя остро. — Ще се видим утре — тя стана иззад бюрото си, грабна якето си и се присъедини към Алекс на вратата. — Христе Боже! Ако не мога да правя каквото си поискам, за какво тогава става въпрос, а?
— С мене няма да можеш да се спречкаш — съгласи се той, усещайки слабия полъх на скоч в дъха й.
Тя се усмихна ослепително.
— Добре. Защото толкова ми е досадно да играя бедната малка вдовица.
Когато излязоха навън, той беше толкова изненадан, за да може да каже нещо.
— С моята кола или с твоята? — попита тя, спирайки за момент.
— Твоята къде е? — отговори й той с въпрос, опитвайки се да откъсне поглед от дългите й крака. Ставаше въпрос за бизнес все пак.
— Паркирана е ей там — червеното ферари.
Естествено.
— Аз съм с черното порше — каза той.
— Тогава, скъпи ми Алекс, ще е черното порше — защото имам усещането, че по-късно няма да съм в настроение да карам.
Всичко, което той очакваше, беше делова среща, но ставаше ясно, че щеше да бъде повече от това. Все едно — той беше вътре, независимо че имаше среща с Тин Лий в осем вечерта — среща, за която знаеше, че ще е ужасно неучтиво да пропусне.
Лъки влезе в колата му, отпусна се назад и затвори очи. О, колко беше хубаво да се осмелиш да избягаш. Беше й дошло до гуша от срещи, бюджети, бизнес решения и… ПО ДЯВОЛИТЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ. Дошло й беше до гуша от проклетото студио. От отговорността да бъде майка, уважаван член на обществото и скърбяща вдовица. Прекалено много беше. Щеше да полудее. Нямаше върху какво да изкара ужасния си яд, който беше започнал да я яде отвътре.
Лени си беше отишъл. Освободил. Заминал. Лени беше неверен кучи син и това тя не можеше да му прости.
Няколко минути пътуваха безмълвни.
— Изглеждаш добре — каза Алекс.
Не й беше до комплименти.
— Имаш ли семейство? — попита тя.
— Майка — внимателно отговори той, чудейки се към какво води това.
— Близки ли сте?
— Като плъх и змия.
— Змията яде плъхове.
— Ти го каза.
Лъки се засмя сухо. Беше решила, че се е сдобила с най-добрия другар по чашка, а точно от това имаше нужда тази вечер — от някого, който да пие с нея и да не падне под масата.
— Искам трева — каза тя неспокойно.
— Нямаш проблеми — отговори той, докато бъркаше в джоба си и й подаваше полуизпушена цигара, която случайно му беше останала.
Тя натисна запалката на таблото, изчака я да се нагорещи, след това си запали и, доволна, дръпна силно.
— Много си услужлив, Алекс.
— Не винаги.
Тя му хвърли шеговит поглед.
— Или правиш изключение за мене, защото студиото ми дава парите за твоя филм?
Той се включи на нейната вълна.
— Да, разбира се, това ще да е.
Сега го погледна сериозно.