Синеокият варварин
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синеокият варварин». Краткое содержание книги:
— О-хо — засмя се Тедра и влезе в соларната си вана за обичайното три секундно почистване. — Всеки път, когато ме атакуваш, голямото ми момиче, нещо те е направило нещастна. За какво става дума този път?
— Като се замисля, стигам до извода, че недоволството ми е напълно основателно. Цяла нощ те чакам да се появиш. Допълнителният час, който прекара с огромния си воин, направо ми скъса нервите. Все още не мога да повярвам, че успях да се сдържа и да не наруша забавлението ви.
— Ти нямаш нерви, а последния път, когато направи опит да прекъснеш Чалън против желанието му, се озова в едно помещение с Брок, което определено ти бе неприятно. Нима съм виновна, че моят варварин ме обича толкова много, та не може да държи ръцете си далеч от мен?
— Не е нужно това да ти харесва чак така.
Тедра ококори невярващо очи, след което избухна в смях.
— Тази сутрин май наистина сме в криза, а? Защо не престанеш със заобикалките и не ми кажеш какво те притеснява всъщност? — Понечи да облече едно чаури, но изведнъж спря. — Чакай малко. Ти прекара нощта при Шани. Пак си направила нещо, Марта?
— Какво означава този въпрос? — изсумтя възмутено компютърът. — Анализирах и действах според твоите желания. Но когато трябва да се избира между две или повече възможности, все се чудя коя е по-добрата.
— Всичко това не ми звучи добре. Коя е тази възможност, която си избрала и от която май не си особено очарована?
— Виж сама.
Тедра седна и се вгледа съсредоточено в записа на случилото се снощи в стаята на дъщеря й — от мига, в който ба-хар-анецът влезе в стаята, до момента, в който Шани се отпусна отново на леглото и заблъска възглавницата, докато се умори и заспа отново.
Когато образът изчезна от видеоекрана, Тедра заяви, леко озадачена:
— Никога досега не съм я виждала нито толкова ядосана на някого, нито така покровителствено настроена.
— Не е лесно да се справиш със сексуалните емоции, когато са нови. Би трябвало да го знаеш. Или може би вече е минало много време и не си го спомняш?
Господарката й направи физиономия.
— Страшно оригинално. Но виждам, че пак си била права, Марта. Тя все още го желае. Беше изписано но лицето й, въпреки че пред него твърдеше противното.
— Така е, но му отказа. Все още искрено вярва, че няма да бъде щастлива с воин и засега ситуацията не може да се промени. Снощи обаче май трябваше да си държа устата затворена и да дам възможност на този воин да избави дъщеря ти от страховете й.
— Мислиш ли, че щеше да успее да го направи?
— Беше твърдо решен. Разбира се, не се знае дали щеше да го постигне, когато отпуснеше юздите на пришпорилото го желание. Веднъж вече се провали и е напълно вероятно все още да не е успял да научи как да контролира напълно онова, което Шани го кара да чувства. Но не може да му се отрече, че се старае. Сама видя как не си позволи да я докосне, макар да се бе озовал в една доста трудна ситуация. Проводниците ми не изгоряха само по едно чудо, толкова нажежена беше обстановката в стаята.
— Не това искам да чуя, Марта — изпъшка Тедра.
— Разбира се, че искаш. То подкрепя факта, че всеки, който изгаря от подобни силни емоции, със сигурност е способен да изпитва и онази емоция, която Шани желае повече от всичко друго. Никой не може да ме убеди, че този Шака’анец няма да обикне до полуда дъщеря ти, ако му бъде дадена тази възможност. Това не подлежи на съмнение.
Тедра бе склонна да се съгласи. Тя самата винаги бе поддържала тезата, че всички воини са способни да обичат. Човек просто трябваше да намери начин да ги накара да го признаят, тъй като те смятаха любовта за недостойно за един воин чувство. Ба-хар-анските воини обаче не приличаха на кан-ис-транските, когато ставаше дума за емоции и тяхното контролиране, така че Марта несъмнено имаше право. И все пак…
— Това не е единственото, което кара Шани да не иска воин, Марта. Какво ще кажеш за нерационалния й страх от наказанията?
— Тя се страхуваше от наказанията на кан-ис-транците.
— И бе възмутена от ба-хар-анския им еквивалент. Дали няма да се страхува и от тях? Знаеш как оглупява, когато стане дума за болка.
— Чакай малко, кукличке. Това е детинско наказание. Доколко болезнено може да бъде? Става дума за унижението, което би изпитал един зрял човек, ако бъде натупан по задника; това именно е смисълът на наказанието, не болката.
Тедра се усмихна при спомена как и тя бе натупана, като при това си го бе изпросила сама. Помнеше също така, че изобщо не бе болезнено.
— Добре. Може би на това въобще не трябва да се гледа като на проблем, макар че се съмнявам и Шани да е на същото мнение. — Въздъхна. — Ех, Звезди, иска ми се да можех да взема решение…