Изчезналите
- Автор: Муни Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Изчезналите». Краткое содержание книги:
— А люспата от боя?
— Тук зациклихме. Няма подобен образец в системата. От мене — толкова засега. Докъде я докарахте с ризата?
Евън поглежда Дарби.
— Открихме една текстилна нишка — съобщава тя. — Подобна на онази, която бе намерена в антрето на Кранмърови. Космите от гърба на снимката съвпадат с образци от косите на Каръл. За щастие имаме възможност да направим ДНК анализ. Без резултат остана търсенето на пръстови отпечатъци — няма такива.
— Имате ли въпроси към Питър? — Евън оглежда присъстващите. — Няма. Питър, искам да се свържеш с Алекс Галагър — нека анализира един аудиозапис. Ще бъде в пратката, която заминава днес. Имаш номера на мобилния ми телефон, нали?
— Да. Ще поддържаме връзка.
Евън затваря.
— Имам новини относно двете имена, споменати от Рейчъл Суонсън — обажда се Дарби. — В „Изчезнали“ са направили проверка и стигат до две възможни кандидатури — и двете от Ню Ингланд.
Лайлънд й връща папката. Дарби изважда най-горния лист — цветна снимка с размери двайсет на двайсет и пет от абитуриентско тържество. На нея се вижда млада жена с неугледни черти и къдрава руса коса. Оставя я върху масата.
— Това е Марси Уейд от Гринуич в Кънектикът — съобщава Дарби. — Двайсет и шест годишна, живяла с родителите си. През май тази година отива с кола да се види с някакъв съученик, сега студент в Университета на Ню Хампшир. Живее на около три километра от студентското градче. На връщане през нощта колата й се поврежда на Шосе номер 95. Никой не я е виждал оттогава.
Втората фотография е на едра жена със заоблени бузи и неголямо родилно петно върху отпуснатата плът на брадичката.
— Това е Паула Хибърт, четирийсет и шест годишна самотна майка, учителка в държавна гимназия на Барингтън, Род Айлънд. Помолила съседка да наглежда сина й, докато отиде да му вземе лекарства против астма. Стига до аптеката, но не и обратно до дома си. Не откриват следа нито от нея самата, нито от автомобила й. Изчезва през януари миналата година.
— Не са ми известни никакви подробности във връзка с тези случаи — продължава Дарби. — Не съм запозната със събраните доказателства. И двете местни лаборатории са затворени днес. Ще се свържа с тях чак утре сутринта. Това е всичко от мен. А сега, специален агент Манинг, защо не ни кажете нещо за Пътника?
Глава 36
Евън завърта лаптопа така, че и останалите присъстващи да виждат дисплея.
Там личи образът на жена с латиноамерикански черти и изрусена коса.
— Това е Кимбърли Санчес от Денвър, Колорадо — съобщава той. — Изчезва през лятото на деветдесет и втора година. Излиза да тича и повече не се появява.
Евън показва снимките на още осем жени. Всички са или от латиноамериканско, или от афроамериканско потекло. Всичките — между средата на двайсетте и началото на трийсетте си години. Всичките видени за последно самички, в собствените им коли, на път за дома от някое заведение или месторабота късно вечер. И последната обединяваща характеристика: в нито един случай не е открит труп.
— Единствено на полицията в Колорадо се усмихва малко късметът — казва Евън. — Последната жертва е забелязана от свидетел, който излиза от някакъв бар и я вижда да се качва в черно порше карера с колорадска регистрация. Свидетелят запомнил дори обстоятелството, че един от задните калници на колата бил ударен. Полицията събира данни за всички собственици на поршета в Колорадо. Един от тях, Джон Смит, е от Денвър. Когато отиват да го разпитат, той не е у дома си. Четири денонощия по-късно от него все така няма ни вест, ни кост и те влизат в наетата къща. Смит е офейкал. Преди това е излизал цялото жилище, но експертите все пак откриват две важни улики — следи от кръв върху изхвърлена консервена кутия и отпечатък от мъжка обувка, произведена от Ryzer Gear, размер четирийсет и три. Отпечатъкът е идентичен със снетия близо до колата на една от жертвите.
Евън изкарва върху дисплея образ на бял мъж с избуяли брада и мустаци. Погледът на зелените му очи е пронизващ, а чертите на лицето са болезнени, като на наркоман.
— Това е снимката на Джон Смит, взета от неговата колорадска шофьорска книжка. Съседи съобщиха, че един от задните калници на поршето му е бил ударен неотдавна. Снабдиха ни и с друга информация: Смит често излиза вечер и се държи настрана от всички. Никой не знае от какво живее и никой не е влизал в къщата му. Неколцина от свидетелите са забелязали над китката му неумело направена татуировка — детелина с числото 666 в нея.