Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Изчезналите
Изчезналите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Изчезналите

Электронная книга - «Изчезналите». Краткое содержание книги:

Дарби Маккормик е гимназистка през 1984 г., когато се сблъсква за първи път с убиеца. Тя и двете й най-добри приятелки купонясват в близката гора и стават неволни свидетели. Ала очите и устата на свидетелите трябва да бъдат затворени веднага и завинаги, и убиецът методично се залавя за задачата. Той убива едната й приятелка, отвлича другата, след това отвлича и самата Дарби. Тя обаче успява да оцелее, макар че според статистиката шансовете на отвлечен от сериен убиец да оживее са нулеви. Двайсет и пет години по-късно Дарби е криминолог в Бостънската полиция и разследва смразяващ случай — отвличане на жена посред нощ. Следите водят към две жертви — една в миналото, друга в настоящето, като и двете сочат към психопат с прозвище Пътника. Дарби трябва да се отърси от кошмара на своето минало и да се изправи лице срещу лице с убиец, твърдо решен изчезналите и ужасите, на които ги е подложил, никога да не видят бял свят.
1 ... 42 43 44 45 46 47 48 49 50 ... 98
Перейти на страницу:

— Те самите чуха ли оригиналния запис?

— Държаха на това. Пуснах им частта, в която Мелани… Тя викаше за помощ. Майката изключи апарата и заяви: „Това не е моята дъщеря“. Дъщеря й била жива и ние трябвало да я открием.

В съзнанието на Дарби се мярва за миг, също като при проблясък от светкавица, призрачна сцена: Хелена Крус е извърнала гръб срещу свиреп порив на вятъра и притиска към гърдите си сноп плакати с образа на Мел, за да не ги разпилее.

— Казва ли нещо Мел на тези записи?

— Не си спомням кой знае колко — отвръща Евън. — Помня главно плача и писъците й.

— Дали я е боляло?

— Не, просто бе уплашена.

Дарби усеща, че има още нещо.

— Какво каза тя?

Евън замълчава за момент.

— Моля ви.

— Непрекъснато повтаряше: „Махнете този нож, моля, не ме наранявайте повече“.

Нови образи проблясват в съзнанието на Дарби — ужасеното лице на Мел, черни от грима й сълзи се стичат по бузите. Стейси Стивънс лежи върху кухненския под, а между пръстите й, стиснали гърлото, бликат кървави струи. Мел пищи, а мъжът от гората я реже с огромен нож.

Обгърнала тяло с ръце, Дарби гледа през прозореца към забързания трафик долу и си спомня студената зимна вечер в серологичната лаборатория. Кутията с веществени доказателства по случая Грейди лежи върху рафта. Тампонът, използван, за да докара в безсъзнание Мелани — същият, който навярно щеше да опита и тя, ако бе слязла на долния етаж.

— Ако решиш все пак да използваш случая Грейди за дисертацията си, съобщи ми — казва Евън. — Ще ти осигуря копия от всичко, с което разполагаме, включително от магнетофонните ленти.

— Бих могла да се възползвам от това предложение.

— Разкажи ми за разговора с Рейчъл Суонсън.

През следващите няколко минути Дарби го информира за първата им среща под верандата, като завършва със случилото се в болничната стая.

Евън не проговаря. Изглежда потънал в мислите си. Дарби буквално усеща излъчването от работата на могъщия му интелект. Да си така непостижимо умен сигурно е дар божи, но Дарби е убедена, че този дар е свързан с неописуема самота.

— Банвил обмисля възможността да се възползва от пресата и да организира капан — казва най-накрая Евън.

— На вас май не ви харесва тази идея.

— Ако се провалим с нея и той успее да се измъкне, ако заподозре, че сме налучкали дирята му, няма да чака дълго, преди да убие Каръл Кранмър.

Глава 34

След нападението над Световния търговски център в Ню Йорк всяка получена в централата на бостънската полиция пратка се смъква в мазето, за да мине през рентген.

Дарби крачи през добре осветеното мраморно фоайе, пълно с униформени и цивилни полицаи. Ритмичният ход й помага да поддържа съзнанието си ясно и концентрирано.

След двайсет минути се изкачва по стълбите с пакета в ръка — не й се губи време в чакане на асансьор.

Отгоре се виждат ясно две лепенки. Разположената по средата съдържа името и адреса на Даян Кранмър. Тази в горния ляв ъгъл е надписана само с „Каръл Кранмър“.

И двете са с един и същ размер. И двете са печатани на пишеща машина — най-вероятно с някое от онези старомодни чудовища, които работят с помощта на мастилена лента. Дарби забелязва размазалите се на места капчици мастило.

Куп е подготвил всичко в серологичната лаборатория. С него чакат Евън и Лайлънд Прат. Куп, с бележник в ръка, й прави място да мине.

Дарби полага пакета върху разгърнат лист амбалажна хартия. След като го измерва внимателно, тя прави няколко снимки — най-напред с лабораторната камера, а след това с дигиталната. Дигиталните кадри ще бъдат изпратени по имейла във федералната лаборатория, където хората на Евън вече чакат.

Дарби обръща пакета — търси данни за производителя или някакви други обозначения. Вижда се единствено „№ 7“.

— Понякога производителят отпечатва логото си върху една от залепващите повърхности — отбелязва Евън. — Ще провериш, когато го отвориш.

Дарби хваща лентичката с облечени в хирургически ръкавици пръсти и отваря пакета. Из въздуха се разлетяват мънички сиви частици — използват се за пълнеж на плика и обезопасяване на пратката. Тя изтръсква внимателно съдържанието.

1 ... 42 43 44 45 46 47 48 49 50 ... 98
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)