Изчезналите
- Автор: Муни Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Изчезналите». Краткое содержание книги:
— Ами Каръл Кранмър?
— Продължаваме да я издирваме. — Дарби си дава сметка, че е хванала ръката на майка си. — Попаднахме на някаква следа. Нещо, което би могло да ни заведе до мъжа, който я е отвлякъл.
— Това е добра новина.
— Така е.
— Тогава защо не изглеждаш щастлива?
— Ако не свършим работата както трябва, той може да я убие.
— Нямаш власт над това.
— Знам, само че именно аз съм тази, която настоя да пристъпим към подобен план. И се питам сега дали не съм направила грешка.
— И се нуждаеш от някого, който да ти вдъхне доверие в собствената ти правота.
— Намирисва ми на нотация.
— Такава си от мига, в който се появи на бял свят. Искаш всичко да е под твой контрол.
— Нима го отричам?
Шийла се усмихва.
— Но си също така много умна и последователна — не го забравяй.
— Онзи, когото преследваме, е по-умен. Занимава се с тия неща от дълго време. Освен това е възможно да държи и други жени — не само Каръл. Може и те да се живи. И ако утре не го спипаме, като нищо ще ги убие до една.
Клепките на майката отново запърхват и тя затваря очи.
— Обещай ми едно нещо.
— Добре: ще остана жива, за да се омъжа.
— Освен това — казва Шийла. — Обещай ми, че няма да виниш себе си, ако нещо не се получи както трябва. Не бива да изпитваш угризения за нещо, което не можеш да промениш.
— Звучи убедително. — Дарби целува майка си по челото и се изправя. — Мисля да опитам оная яйчена салата. Ти искаш ли нещо?
— Малко дъвка — устата ми е пресъхнала.
Когато Дарби се връща с дъвката, тя вече спи. Проверява пулса й — все още е налице.
Отива в стаята за гости и се мъчи да прегледа материалите по делото, но в съзнанието й се набиват само снимките на Каръл: пристъпваща в тъмната килия с протегнати ръце, блъскаща се в стени — уплашена, безпомощна…
Дарби затваря папката и се настанява в люлеещия се стол с диктофона си. Слуша разговора с Рейчъл, загледана през прозореца към залюлените от вятър дървета под притъмнялото небе. Каръл Кранмър се намира някъде там, погълната от мрак и ужас в равни дози.
Дръж се, Каръл. Намери начин да се бориш и се дръж здраво.
Дарби си мисли за подслушващите устройства и в душата й проблясва пламъче на надежда. Мъничко, но върши работа. Изключва диктофона, загръща се с одеялото и започва да чака съня.
Глава 38
Каръл Кранмър лежи, свита на кълбо на една страна върху бетонната настилка под нара. Омотала се е във вълненото одеяло. Престанала е да трепери, но честотата на сърдечния ритъм не намалява.
Мъжът с маската не я е наранил. Изправя я на крака за косите и нарежда да не се дърпа и да престане да плаче, защото няма да й позволи да говори с майка си.
Застава зад нея и притиска нещо остро до гърлото й. Нож, казва той. Инструктира я какво да говори, кара я да го повтори. Тя се подчинява. Отново повторя думите, но този път пред микрофон.
Каръл все още говори, когато чува щракване и мъжът отдръпва острието. Нарежда й да легне по корем на пода. Тя го прави. Казва й да затвори очи. Прави и това. Вратата се отваря и захлопва, като оставя острите звуци да кънтят в гърдите й. Прищракват ключалки и тя е отново сама, затворена в ужасяващия мрак.
В един момент се унася. Съзнанието й се замъглява, а от устата потича обилна слюнка.
Спомня си за изядения по-рано сандвич. Той оставя странен вкус. Дали в него бе сложено нещо? За какво му е на мъжа с маската да я упоява и приспива?
И за какво са му онези снимки? Дали не възнамерява да ги изпрати на майка й заедно със звукозаписа и с искане за откуп? Някак не се връзва. Във филмите и по телевизията отвличат все богаташи. Един поглед към нейния квартал е достатъчен, за да се убеди човек, че там такива не живеят. За какво са му при това положение снимките?
Каръл няма представа, но е сигурна в едно: мъжът с маската ще дойде отново и този път няма да й се размине. Може дори да я убие. Как да се предпази?
Има ли нещо в тази стая, което да й бъде от полза?
Опипва внимателно ръба на нара и усеща грубата полиестерна тъкан, опъната върху рамка от алуминиеви тръби. Дали ще успее да измъкне някоя от тях? Разтърсва здравата нара, но той не помръдва. Защо ли?
Пръстите й напипват планки и болтове, с които е прикрепен солидно към пода.
Следващият половин час Каръл прекарва в опити да отдели част от тръбната конструкция. Без най-малък намек за успех.