Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Изчезналите
Изчезналите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Изчезналите

Электронная книга - «Изчезналите». Краткое содержание книги:

Дарби Маккормик е гимназистка през 1984 г., когато се сблъсква за първи път с убиеца. Тя и двете й най-добри приятелки купонясват в близката гора и стават неволни свидетели. Ала очите и устата на свидетелите трябва да бъдат затворени веднага и завинаги, и убиецът методично се залавя за задачата. Той убива едната й приятелка, отвлича другата, след това отвлича и самата Дарби. Тя обаче успява да оцелее, макар че според статистиката шансовете на отвлечен от сериен убиец да оживее са нулеви. Двайсет и пет години по-късно Дарби е криминолог в Бостънската полиция и разследва смразяващ случай — отвличане на жена посред нощ. Следите водят към две жертви — една в миналото, друга в настоящето, като и двете сочат към психопат с прозвище Пътника. Дарби трябва да се отърси от кошмара на своето минало и да се изправи лице срещу лице с убиец, твърдо решен изчезналите и ужасите, на които ги е подложил, никога да не видят бял свят.
1 ... 43 44 45 46 47 48 49 50 51 ... 98
Перейти на страницу:

Върху амбалажната подложка изпада сгъната бяла риза.

Дарби надниква вътре — друго няма.

Разгъва ризата. Студено кълбо страх издува стомаха й, когато зърва снимките — общо три на брой.

Дарби ги подрежда върху друг лист хартия, добре осветени от топлите лъчи на следобедното слънце, проникнали през прозорците.

Ето я Каръл Кранмър, облечена в сив анцуг — уплашено пристъпва с протегнати ръце в някакво помещение с бетонни стени и под. Край босото й стъпало се вижда розетка на канал.

Ето я легнала на пода, побъркана от страх, вторачена в човека зад камерата.

Последният кадър я показва свита в някакъв ъгъл със замръзнал върху изражението й писък.

Евън фиксира снимките със своя студен, проницателен поглед.

— Тя сляпа ли е?

— Не — отвръща Дарби. — Защо?

— От начина й на вървене — сякаш се блъска в стените — ми хрумна, че може да е сляпа. Сигурно я е изненадал в тъмното.

Дарби взема първата снимка и се вторачва в нея, сякаш е прозорец към тъмния затвор на момичето. Изписаният върху лицето ужас кара Дарби да я почувства по-близка.

Разглежда снимките. На обратната страна на последната са залепени няколко косъма с цвят на ягода. Косата на Каръл.

Дарби поема дълбоко дъх. Добре. Нека да го направим.

— Куп, има някакви знаци върху гърба — в долния десен ъгъл. — Дарби придърпва настолната лупа. — Н като Нора, Р като Ричард, едно-седем-девет. Няма знак от фотолаборатория.

Куп е застанал до нея.

— Може да са правени с фотопринтер — проговаря той. — Тия означения вероятно са от производителя на хартията.

Дарби поглежда гърба на втората снимка. Същият надпис на същото място.

— Да пратим космите за ДНК анализ — предлага Дарби. — Куп, ти довърши пакета. Аз се заемам с ризата.

Евън отива да прослуша записа от болницата насаме в едно от съседните помещения.

Бялата риза, мъжки размер, виси от телена закачалка над лист амбалажна хартия. Дарби я проверява с помощта на шпатула — търси залепнали чужди тела. Изтощителна, досадна работа. През цялото време се налага да потиска порива да побегне нанякъде.

— О-па — обажда се Папи.

Върху бялата амбалажна хартия, сред песъчинки и зрънца ръжда, личи едничка текстилна нишка. Дарби я поема с помощта на тънка пинцета и я пуска в пластмасово пликче за събиране на веществени доказателства.

Наглася увеличителя над находката.

— Имаме тъмно петънце тук, може да е люспа от боя — проговаря тя. — Даже са няколко.

Наближава пет часът. Евън задържа хората във федералната лаборатория още час. Дарби събира пластмасовите пликчета и ги разпределя между различни сътрудници, преди да се заеме с отпечатъците от пръсти.

Куп е третирал повърхността на пакета с нинхидрин. Хартията е тъмночервена. Разрязана е много внимателно по ръбовете.

— По горната повърхност има цял куп отпечатъци — съобщава инспекторът. — Разполагам със сравнителни образци от жената, която го е намерила. Отвътре е чисто. Няма отпечатъци — използвал е ръкавици. Открих миниатюрни частици от тях върху лепилото, но никакви следи от пръсти.

— А по снимките? — пита Дарби.

— Абсолютно чисти. Може да извадя късмет с лепящите страни на лентичката и адресите. Заемам се с тях.

— Добре. Нещо друго?

— Само името на производителя. „Темпест“ — казва Куп. — Отпечатано бе върху залепващата повърхност. Това е всичко. Току-що звъня Мери Бет. Долу е, в отдел изчезнали. Открила е нещо във връзка с двете споменати от Рейчъл Суонсън имена.

Глава 35

С виещ от глад стомах Дарби отваря вратата на конферентната зала.

— … не успели да го проследят — казва Банвил на Евън.

— Кого да проследят? — намесва се Дарби.

Настанява се до Лайлънд, като му връчва една папка.

— Някой се обадил в дома на Даян Кранмър преди около час — обяснява Банвил. — Включва се телефонният секретар. Съобщение от Каръл, която казва, че иска да говори с майка си и ще позвъни отново след четвърт час. Така и прави, но връзката не се задържа достатъчно дълго, за да бъде проследена. Даян потвърждава, че е била дъщеря й. Тъкмо се готвим да прослушаме записа, който донесе един от моите хора.

Банвил включва миниатюрен касетофон и се обляга в стола си. Евън спира да кълве в лаптопа. Дарби сплита пръсти върху масата и се вторачва в разположеното почти под носа й устройство.

1 ... 43 44 45 46 47 48 49 50 51 ... 98
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)