Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
— Те са избрали различни пътища много отдавна — меко рече Джак. — За съжаление, тези пътища наскоро се пресякоха.
— В онази мина в Етиопия. Какво е станало там, тате? Как е могъл Ятагана да остави собствения си брат да умре?
— Ятагана и Мечо Пух са много различни хора, хлапе. Мечо Пух има широк поглед върху света, също като нас — за него светът е място, в което има място за всеки. Докато погледът на Ятагана е стеснен, за него светът е място само за такива като него. Колкото до братството, за съжаление, Ятагана вече не гледа на Мечо Пух като на свой брат.
— Ами Мечо Пух? Той все още ли обича Ятагана?
— По-добре да питаш него. Но знаеш какъв е нашият Пух — деветдесет кила ходеща и говореща вярност. Виж само какво направи за Стреч в Израел. Смятам, че винаги ще мисли за Ятагана като за свой брат, дори Ятагана да не мисли по същия начин за него.
Лили се замисли — за собствения си брат Александър, който бе възпитан от ранно детство да бъде владетел и бе малко вероятно някога да й стане приятел. После си помисли за Алби, най-добрия си приятел, който бе винаги верен.
— С Алби никога не се караме — рече тя. — Ние сме страхотни приятели.
Джак кимна.
— Така е. Мисля, че ще си останете цял живот най-добрите приятели.
Иначе следва да се каже, че животът на Лили бе доста хубав.
На Коледа на остров Малък Макдоналд Джак й подари ролер-маратонки на „Хийлис“ — приличаха на обикновени, само дето имаха колело на ролер на петата и можеше да се пързаляш по хълмовете. Естествено, нейните бяха розови и тя ходеше с тях навсякъде. Първата седмица не ги сваляше дори в леглото.
После, в началото на януари 2008 г., докато Джак и останалите бяха в Израел да спасяват Стреч, тя остана в дома на Алби в Пърт — и макар че никога нямаше да го признае, гостуването при Алби й даде приятното усещане за нормален крайградски живот.
С изключение на едно нещо — когато Лили откри, че не всички татковци са страхотни като Джак.
Докато Лоуис бе грижовна майка, таткото на Алби бе друга история. Той беше минен инженер от Америка, работещ в Пърт, и предпочиташе да прекарва времето си с Джош, по-големия брат на Алби. Джош бе по-висок и по-спортен тип от дребния очилат Алби. Джош беше най-добрият атлет в училището.
Лили забеляза, че през уикендите таткото на Алби предпочита да играе футбол в парка с Джош, отколкото да седи с Алби при телескопа му. И виждаше, че това натъжава Алби.
„Само татко му да знаеше истината“ — помисли Лили, докато седеше в салона на „Халикарнас“, обута с протритите ролер-маратонки. Летяща на изток от Монголия към изсветляващия хоризонт.
Алби бе незаменим. В края на краищата именно той бе открил местоположението на шестия свещен камък, Чашата на Рамзес II, в Англия. Тъкмо това откритие докара нещата дотам, че Мечо Пух, Стреч и близнаците отлетяха за Великобритания, докато Джак, Зоуи и Лили бяха отишли в Монголия.
Лили реши да му прати съобщение по мрежата. Не получи отговор. Сигурно не беше зад компютъра си.
Опита се да му се обади, но никой не отговори.
Наистина странно. Никой в дома на Алби не отговаряше.
Мисия в Британия
Шестият свещен камък
Англия
28 февруари 2008
12 дни преди третия краен срок
26 февруари 2008, 17:00
12 дни преди третия краен срок
Охраната го следеше от мига, в който кракът му стъпи в Британския музей.
Не защото бяха расисти, а просто защото Мечо Пух идеално пасваше на описанието на „човек с близкоизточен произход“. А в тези тревожни времена — особено след атентатите в градския транспорт през 2005 г. — независимо дали си расист, или не, хора с подобна външност се следяха внимателно, когато се появяваха на обществени места с обемисти раници.
И въпреки че раницата му бе минала успешно през детектора за метал, все пак го наблюдаваха.
Което означаваше, че почти не забелязаха другите двама от екипа на Пух, които влязоха в музея след него — двама червенокоси близнаци от Шотландия с тениски „Трансформърс“ (единият със символа на Аутобот, а другият — на Десептикон) под жълто-кафявите градинарски комбинезони. Носеха пластмасови кутии за обяд, пълни с нещо като зеленикав мъх, може би салата.