Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
Изпрати имейла и се облегна в стола. Вече се беше стъмнило и къщата бе притихнала. Баща му и брат му Джош бяха излезли, май бяха отишли на кино. Майка му шеташе в кухнята.
— С приближаването на Тъмната звезда Слънчевата система започва да се разпада — каза той на нищото. — И ще става все по-зле…
Внезапен трясък и писък откъм кухнята го накараха да подскочи. Какво ставаше?
Някаква тъмна фигура изникна на вратата на стаята му.
Мъж със скиорски очила и автомат MP-5 със заглушител. Зад него се материализира втори — държеше в хватката си съпротивляващата му се майка.
Алби замръзна.
И тогава се появиха още двама — мъже, които познаваше. И двамата бяха араби. Първият — висок и красив, вторият — прегърбен и с нос като муцуна на плъх.
Ятагана и Лешояда.
— Здрасти, Албърт — със зловеща усмивка рече Лешояда. — Радвам се да те видя отново.
Час по-късно Алби и майка му бяха изкарани от страната с частен самолет, собственост на саудитската кралска фамилия — самолет, който, доколкото Алби можеше да прецени, пътуваше към Индийския океан.
Естествено, Лоуис бе изпаднала в истерия, изпълнена със страх и ярост едновременно, така че Ятагана й би успокоително. Когато тя потъна в дълбок сън, Алби седна до нея и хвана ръката й.
Лъскавият частен самолет се носеше над Индийския океан.
Но не се измъкна незабелязано.
Високо над Земята един шпионски сателит, за който отдавна се смяташе, че е излязъл от строя, го наблюдаваше.
Момичето, наречено Лили
Австралия и Ирландия
Юни 2007 — януари 2009
Юни 2007
В онзи период на блажено спокойствие между Завъртането на Тартар от 2006 г. и деня, в който китайските сили атакуваха затънтената й ферма в края на 2007 г., Лили беше пътувала много.
До Дубай с Мечо Пух, до Канада с Магьосника и до Нова Зеландия със Скай Монстър (където остана в Дунедин с неговите чудни, но малко чалнати родители; непрекъснато тормозеха сина си с искания за внуче, което Лили намираше за много смешно).
Но най-много обичаше да ходи в Ирландия, със Зоуи.
За Лили Ирландия бе пълната противоположност на Австралия — докато Австралия бе суха, сурова и песъчлива, Ирландия бе зелена, влажна и листата. Хората бяха страшно дружелюбни и тя обожаваше акцента им.
На няколко пъти Зоуи вземаше Лили със себе си, когато се връщаше в Ирландия да се отчете пред военните и политическите си началници — онези, които бяха подкрепили първоначалната мисия за откриване на Седемте чудеса на Стария свят. Предвид централната си роля в тази мисия Лили се радваше на статута на нещо като звезда, когато се срещаше с тези хора. Естествено, това страшно й харесваше.
Особено се радваше на срещите с Колин О’Хара, ирландския генерал със сребриста коса, който бе участвал в онази съдбоносна среща на нациите през 1996 г., малко след раждането на Лили. О’Хара винаги се бе държал като дядо на Лили и я разглезваше ужасно с шоколади и подаръци всеки път, когато тя идваше в Ирландия.
Затова Лили донякъде се изненада, когато през юни 2007 г. двете със Зоуи отидоха в Ирландия, влязоха в кабинета на О’Хара в Специалния държавен департамент на Ирландия и откриха, че генералът не е там.
Вместо него ги посрещна много по-млад мъж.
Завариха го да седи лениво на бюрото на О’Хара и да ги чака. Лили забеляза, че е много красив, по един загладен, градски начин. Беше горе-долу на възрастта на Зоуи и имаше замечтани сини очи, четвъртита челюст и светлоруса коса, която се спускаше чак до очите му.
— Кийрън? — изненадано каза Зоуи.
— Здрасти, Зоуи — отвърна мъжът. — А това трябва да е Лили. Здравей, аз съм Кийрън Кинкейд, капитан Кийрън Кинкейд от армията, но в момента по съвместителство към Специалния държавен департамент.
— Здрасти — тихо рече Лили.
В него имаше нещо, което не й хареса. Изглеждаше твърде любезен, твърде много се напрягаше да се прави на непринуден, твърде мазен беше в самоувереността си. Хлъзгав — това определение изскочи неочаквано в главата й.
Зоуи изглеждаше, объркана и малко смутена, поне според Лили.
— Кийрън, какво… какво правиш тук?
— Съжалявам, че аз трябва да ти го съобщя, Зоуи, но генерал О’Хара почина преди три седмици. Инфаркт. Беше на шейсет и пет все пак.
— Господи… — промълви Зоуи.