Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
— Вижте какво си намерих — изсъска Лешояда. — Знаеш ли, Ловецо, казват, че децата били способни да издържат невероятно количество болка. Често съм се питал колко мъчения може да понесе едно малко момче — мъчения върху него, или може би върху майка му, пред очите му. Какво искам ли? Искам вниманието ти, Ловецо. И мисля, че го имам.
Връзката прекъсна.
Лили избухна в сълзи.
Зоуи се обърна към Джак.
Джак затвори очи.
Лешояда и Ятагана държаха Алби и майка му. Едно беше да вземат за заложник някой, скъп на Джак. И съвсем друго — някой, скъп на дъщеря му.
„По дяволите…“
— Джак. — Скай Монстър се появи от кабината. — Вълка току-що започна атаката си срещу Хокайдо и изглежда така, сякаш е избухнала Третата световна война. Ако искаш да държиш нещата под око, трябва да тръгваме веднага.
Джак се изправи, овладя се и каза:
— Мечо Пух, намерете онзи извор. Наистина трябва да се размърдаме.
В плюшения салон на частния „Гълфстрийм-IV“ Лешояда се извърна, от компютъра, усмихна се на Алби и махна парцала от устата му.
— Благодаря, Албърт. Част от всяка битка е психологическата война, а ти отново се оказа много полезен в нея.
— Отново? — Алби се намръщи.
До него майка му изстена в неспокойния си, предизвикан от опиата сън.
— Ама разбира се, ти не знаеш… — Лешояда се отпусна в едно широко кожено кресло. — Спомняш си, че миналата година капитан Уест бе подложен на едно неприятно нахлуване във фермата му в пустинята, нали?
— Бях там.
— Знаем къде си бил. — Лешояда се ухили на Ятагана, който отпи голяма глътка уиски. — Именно ти ни отведе до фермата на Ловеца, Албърт.
— Какво?!
— Ловеца е опитен, хитър и не прави грешки. Разбира се, следяхме Лили, но той се беше погрижил тя да е добре защитена в училище. И никога не се връщаше във фермата си по един и същи път, дори когато я взимаше от училището ви в Пърт. Затова така и не успяхме да открием фермата му и Огнения камък, който се пазеше там. Но после ти се сприятели с момичето. Така че започнахме да следим теб, защото най-неочаквано Ловеца направи грешка. Понеже ти, младежо, не притежаваш уменията на един професионалист. И когато замина за фермата им за един уикенд, те наблюдавахме по целия път дотам. Именно ти отведе нашите съдружници Вълка, Мао и военната му част до дома на Джак Уест в пустинята. Да, Албърт, ти беше неговата най-голяма грешка.
Алби с ужас си помисли, че това може би е вярно. Нима наистина беше отвел враговете на Лили право до тайния й дом?
— Знаем много неща за теб, Албърт — каза Лешояда, който явно се наслаждаваше на смущението на Алби. — Знаем колко много те обича майка ти, как брат ти не ти обръща внимание и как баща ти те отбягва, понеже е ужасен от склонността ти към книгите и е убеден, че си лигльо.
Очите на Алби започнаха да се пълнят със сълзи.
Ятагана хвърли поглед към него.
— О, я стига! Напомняш ми собствения ми некадърен брат.
И Ятагана извади от колана си блестящ нож. Беше необикновено оръжие, дълго и остро, с изящен златен ефес, инкрустиран със скъпоценни камъни.
— Виждаш ли това? Подарък от баща ми за тринадесетия ми рожден ден. Подарък от мъж на мъж. Досега баща ми не е дал такъв нож на Захир… защото Захир не е мъж. Защото не се е показал достоен за подобен дар.
— Мечо Пух е два пъти по-голям мъж от тебе…
Ятагана скочи към него с изненадваща скорост и преди Алби да се усети, острието на ножа вече студенееше на гърлото му. Лъхна го топъл, миришещ на уиски дъх.
— Кажи го още веднъж — изсъска Ятагана. — Само го кажи още веднъж…
— Ятаган! — излая Лешояда. — Нападат ни!
Два силни гърмежа накараха всички да се завъртят.
На Алби му заприличаха на гърмежите на свръхзвукови самолети…
Погледна навън и видя два изтребителя МИГ. Бяха толкова близо, че виждаше как визьорите на руските пилоти проблясват на слънцето.
— Нареждат ни да ги последваме, или ще ни свалят! — извика саудитският пилот от кабината.
Лешояда изглеждаше едновременно вбесен и объркан.
Единият изтребител изстреля откос трасиращи куршуми пред носа на самолета.
— Какво да правя!? — тревожно извика пилотът.