Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
— Заместникът на Дел Пиеро — каза мъжът, който провеждаше срещата. — Конгрегацията за доктрината на вярата е най-силната курийна група във Ватикана. Надзирава католическата доктрина. В миналото се е казвала…
— Светата инквизиция — довърши Джак.
— Именно.
— Новият папа Бенедикт Шестнайсети не беше ли глава на тази конгрегация, преди да бъде избран на престола?
— Беше — каза офицерът. — И след избирането на Бенедикт кардинал Мендоса бе много зает. Лично е посетил посолствата на Ватикана по цял свят — в Щатите, Индия, Бразилия и Камбоджа.
— Камбоджа ли? — Джак се намръщи.
— Да. Миналия месец новият папа лично се обърна към камбоджанския президент, за да уреди среща между него и Мендоса. Църквата отново се мобилизира.
— Хммм — загрижено изсумтя Джак.
На дъската имаше още една снимка, която грабна вниманието на Лили — снимка, която никога нямаше да забрави.
На нея бе показан мъж с половин лице. Беше неимоверно гротескно — късо подстригана черна коса, която образуваше шпиц по средата на челото, болнави жълтеникави очи и — да — долната лява половина на челюстта му липсваше. Сякаш някакво диво животно бе отхапало част от лицето му и грозната дупка бе запълнена с груба стоманена протеза.
Текстът към снимката гласеше:
Генерал Владимир Карнов
„Позивна: Месоядния
Бивш служител на КГБ; ФСС;
Пенсиониран през 2006 г.
Замесен в 9 убийства на руски журналисти в западни страни чрез отравяне с радиация за периода 1997 — 2006 г.
Местоположение — неизвестно.“
Лили зяпна ужасното лице на мъжа.
— Наскоро прихванахме кодиран телефонен разговор от Балморал до замъка Уиндзор — каза офицерът на Джак. — Частичното дешифриране разкри думите „… преди да бъде замесен Месоядния…“.
— Нов играч? — попита Джак.
— Ако е такъв, ще бъде от опасните. Има много сериозна репутация — каза офицерът.
— Само че с кого работи? — попита Джак. — Или участва във всичко това самостоятелно?
Нямаше начин Лили да не запомни Месоядния. Отвратителното му лице тормозеше сънищата й седмици след тази среща.
Все пак имаше и по-весели моменти, например, когато Джак я учеше на самозащита, когато двете със Зоуи се занимаваха с момичешки неща и когато висеше при близнаците.
През краткия си престой на остров Малък Макдоналд след полагането на Втория стълб, преди двамата с Алби да бъдат замъкнати в Пърт, Лили имаше удоволствието да опознае Лаклан и Джулиъс Адамсън.
Намираше ги за много весели — винаги довършваха изречението на другия, обсъждаха с ентусиазъм поредния нов код за измами, открит в „Уърлд ъф Уоркрафт“ или някой древен палеолитен обект, който изучаваха. Бяха като същински деца в тела на възрастни.
Лили си спомни първата си среща с двамата луничави рижави близнаци по пътя към Стоунхендж в началото на декември, когато бяха извършили светлинната церемония там.
Шотландци по рождение, Лаклан и Джулиъс бяха докторанти в Тринити Колидж и пишеха дисертации за различните неолитни цивилизации по света. Магьосника им беше научен ръководител и именно затова ги беше взел със себе си в Стоунхендж.
Желанието им да научават нови неща изглеждаше безгранично. Един ден на остров Малък Макдоналд Лили спомена това пред Джак.
— Лаклан и Джулиъс са много специални момчета — рече Джак. — Наистина страшно обичат да откриват разни неща. Сякаш всеки ден трябва да научат нещо ново. А и трябва да добавя, че са страхотни приятели.
— Какво искаш да кажеш? Те са братя.
— Да, братя са, но са и най-добрите приятели — а невинаги случаят е такъв. Вземи например Мечо Пух и Ятагана. Лаклан и Джулиъс винаги се грижат един за друг.
— Но те непрекъснато се дърлят!
— Вярно, дърлят се, но винаги изглаждат различията си, защото са много добри приятели. Лили, ако мога да те науча на нещо в този живот, нека бъде следното — верността на приятелите е по-силна от паметта им.
— Не разбирам.
— Може още да не си го изпитала, но при едно много дълго приятелство може да спориш с приятеля си, дори да му се ядосаш, също като Лаклан и Джулиъс. Но един истински приятел ще забрави този гняв след време, защото верността му към другия е по-голяма от спомена за несъгласието.
— И какво е станало с Мечо Пух и Ятагана? — попита Лили. — Защо вече не са приятели?