Петимата велики воини

Лили посърна. Зоуи постави окуражително длан на рамото й.

— Бях помолен да заема мястото му като ръководещ офицер по няколко специални мисии, в това число и вашата.

— Помолен или доброволно?

— Може би по малко и от двете — усмихна се Кийрън. — Познаваш ме, Зоуи.

И тогава Кийрън Кинкейд направи нещо, което изненада Лили.

Усмихна се пак, но по съвсем различен начин.

Не беше похотлива усмивка, но в нея определено имаше нещо мръснишко; не беше и ликуваща, но се долавяше някаква снизходителност. Каквато и да бе, Лили реши, че не й харесва някой да се усмихва на Зоуи по такъв начин.

— И защо са избрали теб да заместиш Колин? — остро попита Лили. — Ти си много по-млад от него.

Кийрън кимна спокойно.

— Имам известен опит в специални проекти и секретни разузнавателни мисии, а още по-голям в политиката. Не можеш да си представиш колко политически контакти си предизвикала за последните десет години, скъпа малка приятелко.

— Сто на сто не мога.

— Именно. — Кийрън или я игнорира, или не долови сарказма й. — Както и да е, изчетох всички материали на генерал О’Хара и съм готов да ускоря всичко, свързано с вашия случай. Кажи ми, Лили, как е животът с великия капитан Уест?

— Готин. Той е страхотен татко.

— Видях в досието, че те е осиновил официално.

— Нали казах, страхотен е.

— Ходиш ли редовно на литургия, Лили?

— Ъ? — Какво общо имаше литургията с всичко това? — Ъ-ъ-ъ, не.