Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические детективы » Пеещата галерия
Пеещата галерия - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пеещата галерия

Электронная книга - «Пеещата галерия». Краткое содержание книги:

Една невероятна двойка — Ателстан и коронерът сър Джон Кранстън разследват жестоки убийства в средновековен Лондон. Брат Ателстан, който служи в църква в бедняшките квартали, помага като секретар на сър Джон, чиято любов към хапването и пийването не пречи на вродената му проницателност.
Англия е отново разкъсвана от жестока борба за власт. Лешоядите кръжат над смъртния одър на стария крал Едуард ІІІ, след чиято смърт короната ще увенчае едно десетгодишно дете — бъдещия Ричард ІІ. В предстоящата битка за престола са въвлечени и висши духовници, и благородници, и богати лондонски търговци. Един от тях, сър Томас Спрингал е открит мъртъв скоро след смъртта на краля. Отрова е сложила край на живота му. Разследванията отвеждат двамата спътници от бедняшките бордеи до кралския дворец, въвличат ги в сенките, събиращи се около престола, а жаждата за власт взема нови и нови жертви.
Двамата приятели правят всичко по силите си, за да възтържествува справедливостта, но брат Ателстан е онзи, който успява да смъкне маската на убиеца.
1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 94
Перейти на страницу:

Ателстан жадно отпи от чашата с вода, избягвайки погледа на Кранстън. За първи път му се случваше някой да чуе историята за смъртта на брат му и да не хвърли вината върху него. Монахът знаеше, че нещата няма да се променят веднага, но зрънцето на надеждата вече беше посято в душата му. Да, той беше извършил грях, но този грях можеше и да не е убийство. В такъв случай нищо не му пречеше да го изкупи и да започне отначало. Ателстан остави чашата си.

— Значи мислиш, че Спрингал не е бил убит от Брамптън, така ли? — попита той внезапно.

— Точно така — отвърна Кранстън. — Ти също го мислиш. Въпросът е как да го докажем. Слабото звено във веригата е Веши. Ако си спомняш, когато оглеждахме трупа му, забелязахме, че водата е стигнала до коленете му.

— Да, помня — кимна Ателстан.

— Освен това знаем, че ако Веши се е самоубил, той трябва да го е сторил в часовете преди зазоряване. Нали така?

Ателстан отново кимна.

— Това обаче е невъзможно — продължи Кранстън, усмихвайки се самодоволно. — След полунощ нивото на Темза се покачва и водата почти покрива свода, така че между повърхността й и гредата, на която висеше Веши, трябва да е имало не повече от стъпка разстояние — той вдигна дебелите си пръсти. — Първо, можем ли да приемем, че търговецът е газил във вода до брадичката, за да се обеси точно на онази греда? Или пък че се е самоубил буквално потопен в реката? Същевременно, когато тялото му беше открито, мокрите следи стигаха едва до коленете му…

Ателстан се ухили.

— Mirabile dictu16, сър Джон! Разбира се, че Темза е била придошла и че Веши е трябвало да плува, за да се обеси, което е логически абсурд. Но какво тогава мислиш, че се е случило?

— Веши е бил упоен или ударен по главата, а после тялото му е било провесено на гредата.

— Но защо му е било на убиеца да измисля такъв сложен план?

— И аз разсъждавах по този въпрос — отвърна Кранстън. — Спомни си, че знаем твърде малко за жертвата. Веши е бил развратник, който е обичал пухкавата и напарфюмирана женска плът, но бидейки уважаван гражданин, вероятно е търсел забавления далеч от дома си в Чийпсайд. Аз лично смятам, че е обикалял бордеите край реката. Онази вечер убиецът е успял някак да го подмами, след което го е ударил по главата или го е упоил и е завлякъл тялото му под моста. Накрая е завързал примката около врата му и го е обесил на гредата. Брегът е бил пуст, а и както ни каза дребният пазач на кулата, мостът е любимо място на самоубийците. Убиецът е проявил голяма съобразителност, но все пак е допуснал една грешка. Вероятно е огледал мястото, когато водата не е покривала подпорите, и е забравил, че когато дойде време да провеси тялото на Веши от гредите, реката ще е придошла и ще е потопила всяка платформа, върху която един самоубиец би могъл да стъпи.

— Но въпреки това е продължил да следва плана си. Защо?

— Защото Веши вероятно вече е бил мъртъв; обесен много преди да стигне до моста. Какво друго е можел да направи убиецът с трупа му? Да го хвърли в реката с белега от въже около шията? Или пък да тръгне да го разкарва с каруца из Лондон, рискувайки да го заловят, докато търси друго място, на което да го обеси?

Ателстан се усмихна.

— Блестящо, сър Джон!

— Ами Брамптън?

— Може би помниш, а може би не — отвърна монахът, — но трупът на Брамптън беше облечен само с панталон и ленена риза. Първо, нима наистина ще приемем, че както се е преобличал, икономът изведнъж е решил да се самоубие, след което се е качил на тавана без ботуши и е извършил ужасното си дело? Дори да го е сторил, подът на тавана беше целият покрит с парчета стъкло и мръсотия, а стъпалата на Брамптън не бяха нито нарязани, нито изцапани. Единственият възможен извод е, че Брамптън е умрял като Веши. Убиецът му го е отнесъл на тавана пиян или упоен и е завързал въжето около врата му. Икономът е оказал известна съпротива, което обяснява нишките, намерени под ноктите му, но накрая все пак е бил убит и оставен да виси на таванските греди, за да може останалите да си помислят, че сам е отнел живота си.

вернуться

16

Удивително (лат.). — Б.пр.

1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 94
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)