Пеещата галерия
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Скръбните мистерии на брат Ателстан #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борислава Велкова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Пеещата галерия». Краткое содержание книги:
Англия е отново разкъсвана от жестока борба за власт. Лешоядите кръжат над смъртния одър на стария крал Едуард ІІІ, след чиято смърт короната ще увенчае едно десетгодишно дете — бъдещия Ричард ІІ. В предстоящата битка за престола са въвлечени и висши духовници, и благородници, и богати лондонски търговци. Един от тях, сър Томас Спрингал е открит мъртъв скоро след смъртта на краля. Отрова е сложила край на живота му. Разследванията отвеждат двамата спътници от бедняшките бордеи до кралския дворец, въвличат ги в сенките, събиращи се около престола, а жаждата за власт взема нови и нови жертви.
Двамата приятели правят всичко по силите си, за да възтържествува справедливостта, но брат Ателстан е онзи, който успява да смъкне маската на убиеца.
— Имате ли заповед, сър?
— Не ми трябва заповед! — озъби се Кранстън. — Аз съм градският коронер и искам да видя един затворник.
— Кой затворник?
— Натаниъл Солпър.
Фицосбърт се усмихна.
— И защо ви е притрябвало да се виждате с него?
— Не е твоя работа.
Главният тъмничар отново се усмихна, но изражението му си остана все така студено.
— Всъщност е моя работа, сър Джон — той постави двете си мършави, украсени с пръстени ръце върху писалището пред себе си. — Не мога да позволя на никого, дори на самия регент, да се разхожда из управлявания от мен затвор и да се среща с разни затворници, особено ако те са осъдени, какъвто е случаят със Солпър.
— Солпър може и да е осъден, но все още не е обесен, така че настоявам да говоря с него веднага!
След тези думи Кранстън се наведе над писалището, сложи ръцете си върху тези на Фицосбърт и се отпусна върху тях с цялата си тежест. Лицето на тъмничаря пребледня, а по челото му избиха капчици пот.
— Ето как стоят нещата, мастър Фицосбърт — продължи коронерът бавно. — Ако искаш, сега мога да си отида. Утре обаче ще се върна със заповед от самия регент и в компанията на отряд войници от Тауър. Тогава ще вляза в затвора, ще говоря със Солпър и може би… — той се усмихна. — Всички ние имаме приятели, тъмничарю. Аз също. Току-виж съм успял да убедя членовете на Камарата на общините да разследват делата ти. Сигурен съм, че съдиите от финансовия съд живо ще се заинтересуват от печалбите, които си докарваш от кралския затвор, както и от съдбата на поверените ти средства.
Фицосбърт стисна устни.
— Добре, добре — промърмори той.
Кранстън се отдръпна.
— А сега, сър — Солпър!
И така, Фицосбърт се изправи и със ситни крачки излезе от стаята. Ателстан и Кранстън го последваха, при което монахът остана изумен от полюляващата се походка на главния тъмничар. Той тъкмо се накани да смушка Кранстън, за да го поздрави за отличните му умения за убеждаване, когато чу някакъв звук и бързо се обърна. Двама грамадни стражи с тела на маймуни и лица на зли кучета тихо пристъпваха след тях. Фицосбърт спря и също се обърна.
— Гог и Магог!18 — провикна се той. — Това са телохранителите ми, сър Джон. Двамата ми помощници, които бдят над мен и са винаги готови да се намесят, в случай че бъда нападнат.
Ръката на Кранстън тутакси полетя към меча му. В следващия момент той вече беше извадил грамадното оръжие от ножницата му и почукваше с него по върха на ботуша си.
— А това е моят помощник, мастър Фицосбърт! Позволи ми да ти напомня, че нося разрешително от краля и че ако нещо се случи с мен, то ще бъде изтълкувано като измяна!
— Разбира се — усмивката на главния тъмничар му придаде още по-неприятен вид.
И така, групичката мъже продължи нататък, залутвайки се сред плетеницата коридори, изпълнени с непоносим шум и воня. Ателстан беше чувал, че Нюгейт е кошмарно място, но сега се убеждаваше лично и вече разбираше защо някои от затворниците така бързо полудяваха тук. Много от тях говореха и пееха, без да спират, докато други, най-вече жени, които знаеха, че не са там задълго, отказваха да поддържат хигиена и лежаха в собствената си мръсотия като прасета. По-навътре в затвора, в една отворена килия, подобно на парчета месо върху касапски тезгях лежаха крайниците на неколцина разчекнати мъже, които щяха да бъдат потопени в смес от сол и зърна кимион, а после — омазани с катран. Ателстан потръпна и прибра ръце в широките ръкави на расото си. Обезумели от ужас лица се притискаха към решетъчните прозорчета във вратите, измъчвани люде молеха за милост. Виновните крещяха от омраза, а невинните тихичко се молеха да им дадат още един шанс да се защитят. Накрая Фицосбърт спря пред някаква килия и щракна с пръсти. Единият от гигантите се дотътри до вратата с комплект ключове в огромния си юмрук. Един от ключовете беше пъхнат в ключалката и вратата се отвори. После Фицосбърт прошепна нещо на великана, който кимна и влезе в килията. В следващия момент отвътре се чуха писъци и ритници, тъп звук от удар и ревът на гиганта, викащ името на Солпър. Накрая телохранителят излезе от килията, влачейки клетника за оръфаната яка на дрехата му. Фицосбърт се приближи до затворника и нежно го потупа по бузата.
18
В юдео-християнската традиция Гог и Магог се свързват със злите сили, които ще въстанат срещу Господ в края на времето. За първи път имената се срещат заедно в Книга на пророк Иезекиил (Гл. 38–39), където Гог е представен като цар на страната Магог. В различните митологии Гог и Магог се споменават като хора, свръхестествени същества (гиганти или демони), народи или земи. — Б.пр.