Пеещата галерия
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Скръбните мистерии на брат Ателстан #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борислава Велкова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Пеещата галерия». Краткое содержание книги:
Англия е отново разкъсвана от жестока борба за власт. Лешоядите кръжат над смъртния одър на стария крал Едуард ІІІ, след чиято смърт короната ще увенчае едно десетгодишно дете — бъдещия Ричард ІІ. В предстоящата битка за престола са въвлечени и висши духовници, и благородници, и богати лондонски търговци. Един от тях, сър Томас Спрингал е открит мъртъв скоро след смъртта на краля. Отрова е сложила край на живота му. Разследванията отвеждат двамата спътници от бедняшките бордеи до кралския дворец, въвличат ги в сенките, събиращи се около престола, а жаждата за власт взема нови и нови жертви.
Двамата приятели правят всичко по силите си, за да възтържествува справедливостта, но брат Ателстан е онзи, който успява да смъкне маската на убиеца.
За миг Ателстан замълча, за да се успокои, а после продължи:
— Когато всичко свърши, брат ми беше мъртъв, а аз бях остарял със сто години. После се върнах у дома. Никога няма да забравя лицето на баща си. До онзи момент не го бях виждал такъв. Просто се взираше в мен и не продумваше. Майка ми пък се сви в едно ъгълче и заплака. Мисля, че не спря да рони сълзи до деня на смъртта си. Скоро баща ми я последва в гроба и аз реших да се върна в ордена си. О, да, братята ми ме приеха обратно, но за това си имаше определена цена. Трябваше да се покая и да положа тържествен обет, че след като бъда ръкоположен, ще приема всяка задача, която висшестоящите ми възложат.
Ателстан едва не се задави от смях, а после — сякаш беше забравил, че коронерът седи до него — се наведе напред със скръстени ръце.
— Всяка задача! Накараха ме да уча като луд и ми възлагаха най-черната работа, за която успееха да се сетят — чистех отходни канали, копаех канавки… След като ме ръкоположиха пък, не престанаха да ме пращат тук и там. Накрая се възпротивих, но тогава игуменът ми ме изведе на разходка из манастирските ливади и ми обясни, че за да докажа, че съм достоен, се налага да премина през още едно изпитание.
Той се облегна на стената.
— Последната ми задача беше да дойда в „Сейнт Ерконуолд“ — монахът се взря в Кранстън. — Игуменът ми направи добър избор. Тук няма как да забравя за смъртта на брат си, тъй като в Съдърк непрекъснато гинат хора. Днес някой мъж ще бъде намушкан в някоя уличка, задето е задигнал малко ейл, утре пък някоя жена ще бъде изкормена и зарязана да плува в някоя канавка. Да не забравяме и за теб, сър Джон! В случай че се опитам да се скрия от всичко това зад стените на църквата си, ти винаги си готов да ме поведеш из улиците на Лондон, за да ми напомниш, че каквото и да прави, човек не може да избяга от най-големия от всички грехове — убийството на собствения си брат!
Кранстън пресуши чашата си и рече:
— Може би игуменът ти е по-мъдър, отколкото си мислиш.
— Какво имаш предвид?
— От години пиша един трактат, посветен на начините за поддържане на реда в Лондон. Убийството и изобщо идеята, че човек може да отнеме живота на някого, да отмине и да заяви, че не е отговорен, действително е най-ужасното престъпление. Не съм теолог, Ателстан, нито пък познавам добре Библията, но въпреки това знам, че първото престъпление, извършено след Едем, е убийство — Каин намислил да се отърве от брат си Авел, а после отрекъл да има нещо общо със смъртта му — Кранстън се ухили. — Да, първата велика загадка на света е злостно убийство. Това обаче няма нищо общо със случилото се с твоя брат — той се обърна и се изплю. — То не е било убийство. Във вашия случай става дума за младежки фантазии и гореща кръв, за неузрелите умове, изпълнени с глупави истории за Троя и рицарите на Кръглата маса. Убийството е съвсем друго нещо. Въпросът е защо хората прибягват до него. За печалба? И какво може да ги спре? Обесването, мъченията? — коронерът вдигна рамене. — Ако отидеш в Нюгейт, където впрочем ще се отбием след малко, ще видиш, че затворът е пълен с убийци и бесилките се огъват под тежестта на ужасния си товар подобно на ябълкови дървета през есента.
Кранстън се приближи и монахът видя, че лицето му е по-сериозно от всякога.
— Убийствата, кражбите и палежите могат да бъдат спрени само ако извършителите им повярват, че ще бъдат заловени и наказани. Затова колкото по-бдителни сме, толкова по-малко престъпления ще има и толкова по-рядко ще се натъкваме на жени с разпорени кореми, на мъже с прерязани гърла, обесени на някой таван или пък под някой мост. Ти пък — с твоето дълбоко вкоренено чувство за вина и развито чувство за справедливост — си идеалният човек за тази работа. Затова смятам, че игуменът ти е постъпил много правилно, като те е изпратил тук.
Изведнъж коронерът се разсмя и се върна към чашата си с вино.
— Ако от ордена ти излизаха повече мъже като теб, Ателстан, и по-малко проповедници и теолози, Лондон щеше да е едно много по-безопасно място за живеене. Тъкмо затова те доведох в тази тиха градинка, а не в някоя кръчма, където щях да се напия до безсъзнание. Не, благодаря. Трябва да се съсредоточа и да хвана злодея, който е убил сър Томас Спрингал и е хвърлил вината върху Брамптън, а после е направил така, че смъртта на иконома да изглежда като самоубийство. Мисля, че същият този негодник е видял сметката и на Веши, след което е провесил търговеца като парче мърша под Лондонския мост.