Уравнения на живота
- Автор: Мордън Саймън
- Серия: Метрозоната ( Самуил Петрович ) #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-149-6
- Переводчик: Петя Митева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Уравнения на живота». Краткое содержание книги:
Но когато се натъква на отвличане, той действа, без да се замисли. Преди да успее да се спре, спасява дъщерята на най-опасния човек в Лондон.
И очевидно: СПАСЯВАНЕ НА МОМИЧЕ = ДА СЕ НАМЕСИШ.
Така че сега уравнението на живота на Петрович изглежда все по-сложно:
РУСКИ ГАНГСТЕРИ + ЯКУДЗА + НЕЩО, НАРЕЧЕНО НОВИЯТ МАШИНЕН ДЖИХАД = ЕДИН МЪРТЪВ ПЕТРОВИЧ.
Но Петрович има план (той винаги има план), само не е сигурен, че този е добър.
- Ни то онова.
Солиден поток от коли пъплеше по улица Глостър Плейс в посока към реката. Всичките платна бяха заети, четири коли бяха начело и се плъзгаха в идеална линия. Чейн тъкмо щеше да излезе напред и да поиска обяснение, когато Петрович отново го докосна по рамото.
- Недей.
В колите имаше хора. От лудото блъскане по вътрешната страна на прозорците и тракането на дръжките на вратите личеше как не се радват особено, че са там. Някои от шофьорите крещяха по телефоните си, други просто крещяха. Те напъваха воланите, дърпаха ръчните спирачки, всичко съвсем безрезултатно.
Колите неумолимо продължаваха да се движат напред.
Авангардът на процесията се изравни с тях. Чейн опита една врата отвън. Беше заключена, но жената вътре с непокорна коса също не можеше да я отвори.
- Какво правите ? - викна й той.
- Помогнете ми! - изговори тя с устни.
- Чейн ?
- Не сега, Петрович. - Той извади пистолета си и го хвана откъм дулото.
- Важно е! Всичките тези коли, всичките: нови са.
- Какво ? - Чейн се движеше редом с колата и се приготви.
Той накара жената да мине към мястото до шофьора и й показа с жестове какво смята да направи.
- Всичките са модели от тази година или от миналата, най-висок клас.
- Нищо не разбирам.
Дъждът проникваше навсякъде, всичко беше мокро, лепкаво, прогизнало.
- Всичките са автоматични. Сами се карат, Чейн.
Чейн удари стъклото с дръжката на пистолета си. Тя отскочи със същата сила и той нададе приглушен вик от болка.
- Значи трябва да е подсилено стъкло - каза Петрович. - Да опитаме нещо друго.
Той заобиколи колата, мина отпред и свали детектора за подслушвателни устройства от врата си. Прокара го покрай едната страна на капака, после покрай другата. Горе откъм шофьора прихвана някакъв сигнал.
Бръкна под колана си и извади плосконосото пистолетче. Насочи го към метала и натисна спусъка веднъж, два пъти, три пъти. Три остри изстрела, три дупки.
Колата спря. Вратите се отключиха с изщракване. Като чу звука, жената се хвърли към изхода и Чейн я издърпа навън.
Останалите коли продължиха. Колата отзад подхвана обездвижения автомобил и го затика напред. Петрович отскочи от пътя й и застана в канавката под пороя, докато стържещият метал и слабото блъскане на отчаяни ръце по стъклата продължиха тържествено по улицата.
Общо трийсет коли, никакво движение отпред, никакво отзад. Тълпата забърбори и се разпръсна, шоуто беше свършило.
Чейн се бореше с контузената си от пистолета ръка и с жената. Тя си поемаше въздух и отваряше и затваряше уста, но без да изговаря никакви думи. През цялото време се хващаше за разни места по якето му, за да се увери, че е истински.
- Петрович ? Какво направи ?
- Убих го. - Петрович извади празния пълнител, прибра пистолета.
- Обясни ми. Извинете ме, госпожице. Ще престанете ли да ме опипвате ? - най-накрая успя да вдигне невредимата си ръка и да задържи дамата на разстояние.
- Пръснах му мозъка. Дори твоята кола не е толкова стара, че да няма електроника под капака - Петрович си свали очилата и ги изтръска от дъжда. - Точно това ще трябва да направиш с всяка от тях.
-Аз ?
- Ти и твоите приятелчета полицаи. Освен ако нямате против всичко просто да си продължи така.
Повредената кола се закотви в уличен стълб малко по-нататък по улицата. Преградата, която създаде, причини вълнички по строените редици от коли, така че вече не се движеха в идеално права линия.
Чейн погледна жената, която се отдалечаваше замаяна. Вървеше бавно и нестабилно към колата си и когато наближи, я зарита злобно с токове.
- Това по твоя вина ли е ? - попита Чейн.
- Толкова е моя, колкото и на „Ошикора Корпорейшън“. С други думи, не знам. - Той си сложи пак очилата със залепнали по тях тлъсти дъждовни капки. - Но не виждам как би могло да стане.
- Ще трябва да го докладвам. Ще трябва да повикам подкрепление - Чейн размърда пръсти да провери дали всички функционират. - Не си мисли, че си се отървал.
- Да се срещнем в лабораторията. И си искам онази бронежилетка.
- Срещу жалкия ти стрелян на грахчета, дето го имаш за пистолет.
- Поцелуй мою жопу, Чейн. Май съм единственият човек наоколо, който знае какво прави.
Одеялото на Петрович се влачеше по пътя. Той го изстиска, доколкото можа, като така увеличи наводнението в краката си. След което го задържа над себе си и разклати глава в опит да си почисти очилата.
- Кога престанах да съм инспектор Чейн за тебй
- Когато те спипах, жулик - и погледна как лицето на Чейн увисна. - Хайде тръгвай.