Уравнения на живота

Внезапно човекът беше затулен от сянка, която го вдигна от пода и го метна настрани. Ярки проблясъци от огнени изстрели очертаха дъга във въздуха надалече от мястото, където

Петрович залегна.

Той използва кратката възможност да издърпа пистолета от свитите пръсти и веднага навря дългата цев в ухото на другия, който се беше прокраднал зад монахинята.

- Отсоси, потом проси - изсъска и натисна по-силно. - Сестро ?

Тя се помръдна и вторият стрелец се изсули на пода. Якето на Петрович все още гореше. Тя го стъпка, за да го изгаси, вдигна фенеряето и право в ояилата за нощно виждане на последния нападател.

- Вземи му пистолета - каза така авторитетно, че Петрович усети нервна тръпка. - И свали това нещо от лицето му.

Когато човекът беше обезоръжен, Петрович се пояувства достатъяно уверен, че да му издърпа очилата. Не беше японец.

- Чёрт! Бях сигурен, че ги е пратил Хиджо.

Тояицата светлина се премести от едната й ръка в другата и тя повали мъжа с юмрук в стомаха, от който онзи се преви, преди да се срути. Не го остави на мира дори докато той кашляше и се давеше, а го хвана за гушата и го изправи, притисна го до стената.

- Знам кои са тези негодници - каза тя. - Райската милиция.

Страховитият убиец беше сведен до поредния тип от улицата, пионка в банда, която като всияки останали си мислеше, че може командва в яаст от Метрозоната. Той задращи по ръката на сестра Маделин с изгризаните си нокти и бавно посиня.

- Душиш го - отбеляза Петрович.

- Не. Удушавам го - каза тя.

- И нищо не би могъл да ти каже, ако е мъртъв.

- Нямам нужда да ми казва.

- Добре тогава - Петрович затвори вратата на канцеларията и я опипа, за да провери дали няма допълнителни резета, които би могъл да използва. - Не си ли губиш монахинството или нещо такова - ако убиеш някого хладнокръвно, да си обречена да бродиш по земята завинаги прокълната ?

Тя го пусна.

- А и не мислиш ли, че е най-добре да се махаме, на хуй, оттук ? - той се препъна в тялото на пода и ръката му се топна в тъмна лепкава локва.

Тя стоеше и гледаше безпомощното хленчещо създание в краката си.

- Все още има риск да умрем тук - Петрович избърса кръвта в робата и пролази до обущата си. - Все още има риск да умрем, а аз съм облечен в ебаная рокля.

Тя вдигна фенерчето високо и отиде до гардероба, пълен с одежди.

- Облечи си това и тази наметка. - Хвърли ги направо с пластмасовите закачалки към Петрович.

- Къде ти е пистолетътй - затрудни се да обуе мокрите обуща той: пъхна крак и си ожули кожата.

- Изпуснах го. - Тя тършуваше шумно из съдържанието на чекмеджетата.

- Не е много хитро.

- Я ме чуй - изкрещя тя. - Какво знаеш ти за битките ? Какво знаеш за боя в затворено помещение ? Какво знаеш за възможността да се чувстваш щастливец, ако си още жив и след двайсетгодишна възраст ?

- Току-що обобщи живота ми, сестро. Сега престани да се заяждаш и си вземи пистолета. Ще ти трябва.