Уравнения на живота
- Автор: Мордън Саймън
- Серия: Метрозоната ( Самуил Петрович ) #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-149-6
- Переводчик: Петя Митева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Уравнения на живота». Краткое содержание книги:
Но когато се натъква на отвличане, той действа, без да се замисли. Преди да успее да се спре, спасява дъщерята на най-опасния човек в Лондон.
И очевидно: СПАСЯВАНЕ НА МОМИЧЕ = ДА СЕ НАМЕСИШ.
Така че сега уравнението на живота на Петрович изглежда все по-сложно:
РУСКИ ГАНГСТЕРИ + ЯКУДЗА + НЕЩО, НАРЕЧЕНО НОВИЯТ МАШИНЕН ДЖИХАД = ЕДИН МЪРТЪВ ПЕТРОВИЧ.
Но Петрович има план (той винаги има план), само не е сигурен, че този е добър.
Хиджо се разсмя. Започна като подхилване и завърши като рев с пълно гърло.
Пръстът на Петрович се отпусна леко върху клавиатурата.
- Виж сега - каза той, - писна ми. Писна ми от тези простотии, от цялата тая история със стреляне, ръгане, подслушване, заплахи, хакерство. Не ми пука особено какви ги вършите в кулата си . Изобщо не ме е грижа кой психопат управлява чия лична армия. И дори няма - макар че е срамота да го кажа - да ми се наруши сънят заради това, което се случва на Соня Ошикора. Реших да изчезна и не възнамерявам повече да ви безпокоя. Обаче стига с вашите кибер нападения. Засягате и други хора освен мен.
- Сумимасен, Петрович-сан - каза Хиджо. - За нас сте слабото звено. Трябва да сме изрядни. Петрович си сложи очилата и ги нагласи с пръст.
- Мда, предлагам ти благородна сделка: вие си гледате вашата работа, аз - моята. Чисти сметки.
- Нека ви го обясня по-просто - каза Хиджо. - Решено е, че трябва да умрете. Жалко, но е необходимо.
Несправедливостта на цялата ситуация изби в горещина по бузите на Петрович и изпълни вътрешностите му с огън. Преливаше от ярост. Нещо се пречупи в него и той внезапно каза:
- Аз самият си решавам кога ще умра, малко лайно такова. Искаш да стане по трудния начин ? Добре тогава. Ще те унищожа. Ще ти причиня толкова много мъка и болка, че ще ти се ще никога да не си се раждал. И можеш да предадеш на Соня следното: идвам. По един или друг начин ще я спася. Разбра ли ме ?
Хиджо се разсмя отново.
- Ти ? Ти ? - не успяваше да каже нищо повече.
- Радвам се, че го намираш за забавно - каза Петрович. - Жопу порву, моргала выколю. - И заби пръст в клавиатурата.
Хиджо изчезна от домика. Но не и от главата му.
Той набра отново.
- Чейн - каза Чейн.
- Петрович е. Имам нещо да ти покажа. Чакай ме на южния вход на Риджънтс Парк след половин час.
- Радвам се да те чуя отново, Петрович. Колкото и да те харесвам, не мога да зарежа всичко само защото ми се обаждаш.
- Става въпрос за семейство Ошикора.
- След половин час, така лий
- Да. Знаех си, че това ще спечели вниманието ти. Нямам намерение да ходя пеша, така че ела с колата. И бронежилетка, и калаш. По-добре донеси два. Ще ни трябват.
- Ще „ни“? Какво става, Петрович ? Да не планираш да започваш война ?
- За такъв дубина схващаш доста бързо. Бъди точен.
16.
Стара прегърбена жена, наметнала на главата си одеяло, почука на страничното стъкло на колата на Чейн. Чейн вдигна вежди и й махна да си върви. Чукането й стана по-упорито.
- Аз съм, сляп дърт козел такъв. Отваряй - Петрович помести одеялото, колкото да покаже леденосините си очи.
Чейн въздъхна и отключи. Петрович отвори със замах и се мушна вътре, остави свитото одеяло на задната седалка, затвори вратата и се огледа.
- Оръжията ?
- Имам едно. Аз съм полицай, нали помниш: ние не обикаляме да раздаваме оръжия на хората.
- Странно как те все пак успяват да си ги набавят. - Той извади пистолет, втъкнат отзад в колана му.
Беше малък, Петрович би могъл да го скрие в шепата си.
- Разочарован съм - Чейн завъртя ключа на таблото и изчака двигателят да захапе.
- Да. Моята елда е много по-голяма. - Той отново скри пистолета. - Ами бронежилетка ?
- Това мога да ти предоставя. Обаче трябва да се подпишеш и според правилата си отговорен за всякакви щети, нанесени по нея, докато е твое притежание - Чейн наостри уши заради дрънченето, което идваше изпод капака, после реши, че не е по-зле от обичайното.
Включи се в движението без предупреждение.
Когато звуците от клаксоните бяха позатихнали, Петрович вдигна краката си на таблото и се облегна назад.
- Хубава кола.
- Дано само да не ми губиш времето. Ще те принудя да ми платиш, ако е така.
- А, разбира се, че ще ме принудиш. Не се притеснявай, струва си.
- Та ще ми кажеш ли къде отиваме, или да си карам така до някое време ?
- Лабораторията ми. Знаеш пътя. - Петрович си свали очилата и ги вдигна към светлината на ранното утринно слънце. Не бяха толкова мръсни, колкото колата на Чейн. - И докато сме на темата: ако пак някога се опиташ да ми набуташ някое от глупавите си подслушвателни устройства, ще те разпоря, все едно коля свиня, и ще си направя наденички от вътрешностите ти. Разбираш ли ме ?
Чейн изцъка.
- Днес си станал с дупето нагоре.
- Да беше само до дупе, щеше да е голям късмет. Единствената причина, поради която говоря с теб в момента, е, че мога да те използвам. Щом това стане ненужно, на мига ще те зарежа като говно.