Уравнения на живота

- Надявам се, че си ти, Сам. Много се надявам, че си ти. Убиха баща ми. Отведоха го някъде и го застреляха. Чух го, макар че не трябваше. Не знам какво да правя, не знам къде да отида, не познавам никого, който да може да ми помогне. Освен теб. Трябва да ме спасиш, Сам, защото си нямам никой друг.

- Болен сукин сын

. Пиф, това истинско ли е ?

- Мога да проверя хедъра за екс-рефа към оригиналния файл и имейл рутинга, но тя ми се струва уплашена, Сам. Коя е тя ?

Той свали очилата и потърка челото си с ръка. Беше жаден, гладен и започваше да го боли главата.

- Спомняш ли си малката от якудза, за която ти споменах ? Това е тя.

- Защо очаква, че ще можеш да й помогнеш ?

- Защото нощно време надявам чорапогащник и се боря с престъпността под името Славянски отмъстител - Петрович си разтри слепоочията с палец и показалец. - Защото е отчаяна.

- Искаш ли да ти пусна и второто съобщение ?

- Само ако казва нещо от сорта на: „Опа, моя грешка, всичко е наред и моят съвсем жив баща не е на път да те убие.“ - Той млъкна внезапно, почти се задави с думите си. - Распиздяй! Ама какъв съм глупак! Пусни другото. Хайде, Пиф. Пусни го.

Чу се ритмично и тъпо блъскане. Знаеше какво е: някой се опитваше да изкърти врата. През цялата олелия се чу: „Пусни ме оттук, умолявам те, пусни ме да си вървя“, после изстрели и крещене, което беше толкова силно, че провокира телефона да отвърне с изпигцяване.

- И това е - каза Пиф. - Някой я дръпва на пода извън обхвата на камерата и последното нещо, което се вижда, е мъж с пистолет, насочен директно към екрана.

Петрович си затисна с пръст ухото.

- Можеш ли да ми направиш услугай Запази тези файлове на карта и я остави някъде на сигурно място. Изтрий останалата входяща поща. След това седни и мирувай.

- Всичко наред ли ще бъдей

- Не, няма. Но какво точно значи това, можем само да гадаем. Ще ти се обадя.

Той затвори и избра Ошикора Тауър .

- Моши моши - каза глас на оператор.

- Добро утро - каза Петрович. - Казвам се Самуил Петрович; може да си ме спомняте от случаи като „преследван като куче по улиците“ и „целунат от дъщерята на шефа“. Много бих искал да говоря с Ошикора-сан - той ме увери, че ще приеме обаждането ми, ако случаят е спешен, и ако този не е такъв, не знам кой би бил.

Усети страха като студен вятър. Вярно беше. Сърцето му подскочи и той потръпна.

- Опасявам се - каза женският глас, - че господин Ошикора не е на разположение в момента.

- Опасявам се - отвърна Петрович, - че лъжеш най-нагло. Намери ми някой от управлението. Веднага, ако нямаш нищо против, иначе затварям.

На мига се включи друг глас. Подслушвали го бяха. Очакваха го.

- Моши моши, Петрович-сан.

- Хиджо-санй Ти ли си ? - Петрович сложи пръст на бутона за затваряне.

Ако го натиснеше прекалено рано, нямаше да научи каквото му трябваше. Прекалено късно можеше да успеят да го проследят.

- Хай, Петрович-сан. С какво мога да ви услужа ?

- Можеш да ми кажеш дали си убил Ошикора, след което си пробил път със стрелба до стаята на Соня и недодялано си се опитал да ми блокираш интернета, все едно това изобщо е възможно. Просто „да“ или „не“ ще ми е достатъчно.