Уравнения на живота
- Автор: Мордън Саймън
- Серия: Метрозоната ( Самуил Петрович ) #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-149-6
- Переводчик: Петя Митева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Уравнения на живота». Краткое содержание книги:
Но когато се натъква на отвличане, той действа, без да се замисли. Преди да успее да се спре, спасява дъщерята на най-опасния човек в Лондон.
И очевидно: СПАСЯВАНЕ НА МОМИЧЕ = ДА СЕ НАМЕСИШ.
Така че сега уравнението на живота на Петрович изглежда все по-сложно:
РУСКИ ГАНГСТЕРИ + ЯКУДЗА + НЕЩО, НАРЕЧЕНО НОВИЯТ МАШИНЕН ДЖИХАД = ЕДИН МЪРТЪВ ПЕТРОВИЧ.
Но Петрович има план (той винаги има план), само не е сигурен, че този е добър.
Носеше хаос. Сървърът му в Тувалу беше ударен от масивна ударна вълна от трафик: старовремска атака за „Отказ на услуга“ толкова голяма, че той не можеше да се свърже, за да промени настройките, да го върне към първоначалните настройки или просто да го хибернира. Изключи връзката и угрижено заръфа палеца си.
Използва прокси сървър, достъпен за широка употреба, като скри самоличността си сред масата от други анонимни посетители, и потърси местния разпределителен възел, който ползваше в старото си жилище в Клапам. Беше повреден, залят от информационно цунами.
Опита да се върже към мрежата на университета като посетител: хостът беше недосегаем. Няколко онлайн форума, които обичаше да посещава, бяха недостъпни за четене. Но за останалата част от земното кълбо нещата си вървяха по обичайния начин.
Всичките му онлайн свърталища, където обикновено можеше да бъде намерен, бяха безпощадно унищожени: без финес или тънкости, просто терабайти информация бяха хвърлени към всеки отворен порт, за да се задръсти напълно. Беше на прицел, и то много упорито.
Той се облегна назад и се замисли кой ли би направил подобно нещо.
Ошикора би могъл, но не изглеждаше в негов стил. Марченко определено, но беше съмнително, че умее да използва компютър, да не говорим за координация на нещо толкова сложно.
Соренсън: той нямаше причина да си връща за нещо на Петрович, колкото и перверзно луд да беше под лустрото на старовремския си момчешки чар. А Чейн беше по-внимателен и по-вероятно би наел друг да му свърши работата. Но в случая опираше до опит за блокада, а не пробив за добиване на информация. Който и да беше, се опитваше да попречи на комуникациите му, на електронното му зрение.
Така че въпросът беше какво се опитваха да скрият. Въпреки че скоро щеше да е мъртъв, трябваше да разбере. Ами ако е уловка, за да го върнат насила в реалността...
Знаеше номера за директен достъп до стационарния си телефон в лабораторията. Купи си виртуален телефон онлайн и го набра. Звъня в продължение на няколко минути, но знаеше, че трябва да изчака. Най-сетне Пиф вдигна.
- Дай Съжалявам. Не го чух, после не можех да го намеря. - Чу се как хартия се плъзна на пода, последвана от приглушени ругатни. - Кой е ?
- Сам е.
- Трябва да дойдеш Веднага.
- Нещо не е наред ли ? Добре ли си ? - Петрович усети как пулсът му се ускори.
- Добре съм. Тази бележка, която си ми оставил...
- Ако щеш ми вярвай, има нещо по-важно от това. Не излизай навън. Всъщност се обади на охраната и им кажи да пратят двама души на пост в двата края на коридора. Кажи им, че ще им трябват пистолети.
- Какво си направилй
- Пиф, вторникът беше дори по-зле от понеделника. Провалих си живота толкова тотално, толкова крайно, че не мога да се върна. Никога. Сбогом. Само трябваше да те предупредя.
Последва почти пълна тишина: нищо освен пукоти по линията и звука от дишането ?.
- Сам, ами науката ?
- Сам скоро ще е мъртъв. Преди да си отиде, иска да ти каже, че беше невероятно да работи с теб и че ще му липсваш много.
- Не виждам никакви грешки в уравнението ти.
- Неговите уравнения. Уравненията на Петрович. А освен ако не успее да изобрети машина на времето, той няма да се върне.
Отново тишина.
- Кажи ми - вметна той. - Нали не съм изобретил машина на времето.
- Не точно изобретил. По-скоро си описал как би могло да стане. Разликата е като между
Айнщайн и проекта „Манхатън“. - Тя дори се изкиска.
- Пиф, не мога да чакам четирийсет години. И това дори не е причината, поради която се обадих. Някой тайно ме дебне, вероятно преди да ми скочи с оружие. Обещай ми, че ще се пазиш
Тя се предаде. Тонът й се промени тотално.
- Защо, Сам ? Защо ти причиняват това ?
- Защото съм лош човек. Не е нужно да знаеш повече от това. Има едно последно нещо обаче, което можеш да направиш за мен. Мрежата на университета работи ли в момента ? Не ми дава да вляза заради говняната буря, която се е развилняла при мен.
- Работи, поне когато последно проверих.
- Ако ти дам паролата си, ще можеш ли да копираш някои файлове за научния ми ръководител ?
- Нали знаещ че не е редно от моя странай
- Аха. Пиф, след няколко часа официално ще съм мъртъв. Нарушаването на правилата и условията за ползване няма да ме безпокои особено.
- Чакай малко. - Тя остави слушалката на бюрото и отвори няколко чекмеджета в търсене на електронния си бележник. Петрович го чу как изписка при включването, след което телефонът изпука отново. - Добре.
- Там ли сий
-Да.
– s-a-m-u-i-l-точка-p-e-t-r-o-v-i-c-h
– Готово.
– d-четири-d-пет-c-четири-d-x-c-четири.