Изумрудената буря
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Riyria Revelations #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-18-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изумрудената буря». Краткое содержание книги:
Задействан е злокобен план. Двама крадци се изправят насреща му.
Бившият наемник Ейдриън Блекуотър се отправя на пътешествие по море, за да открие изгубения Наследник на Новрон. Единствената му надежда: трябва да се изправи срещу безскрупулния и коварен Мерик Мариус. Страхувайки се, че този сблъсък ще бъде непосилен за приятеля му, Ройс Мелбърн се присъединява към стария си партньор за една последна мисия. Пътуването им ги отвежда сред океан измама и предателство, принуждавайки Ейдриън да се върне към минало, към което се е надявал никога повече да не се върне.
— Все още не те приема?
— Не, не мога да прескоча секретарката й. Тази лейди Амилия е много лукава. Прави се на простодушна и гледа с невинни очи, ала охранява императрицата непоколебимо. А Салдур и Етелред изобщо не помагат. Настояват, че тя възнамерявала да се омъжи за Етелред. Това трябва да е лъжа. Просто не мога да си представя Модина да сключва брак с този дърт лос.
— Особено, когато би трябвало да избере млад сръндак като теб?
— Именно.
— И желанието ти е породено от истинска любов, разбира се. Изобщо не си мислил, че оженването за Модина би те направило император?
— Като човек, издигнал се от трети син на посрамен барон до имперски канцлер, изненадан съм, че изобщо ме питаш.
— Арчи! — долетя гласът на регент Салдур, кънтейки по коридора.
— При Бидингс съм! — провикна се в отговор през вратата Арчибалд. — И не ме наричай…
Бе прекъснат от внезапното втурване на слугинята с кофа в ръка, изхвърчала от кабинета:
— Изглежда и тя не харесва особено Салдур.
Ариста бе намокрила роклята си с вода и грубата тъкан прилепваше към краката й. Тънките платнени обувки съпровождаха тичането й с неприятно шляпане. Гласът на Салдуровия глас я накара да затича по-бързо.
Бе се отървала на косъм, но все пак се чудеше дали дори самият Салдур, познаващ я от малка, щеше да я разпознае сега. В превъплъщението й не бе имало нищо магическо, ала това не го правеше по-малко неразпознаваемо. Носеше мръсни парцали, нямаше грим, а някога сияйната й коса сега беше сплъстена слама. Бе просветляла, избелена от слънцето, същевременно почернило кожата й. Но промяната не се свеждаше до външния вид. Понякога, когато зърваше собственото си изражение, й трябваше момент да осъзнае, че вижда себе си, а не някаква бедна селянка. Момичето с блестящите очи бе изчезнало, мрачен дух обитаваше изтерзаното тяло.
Изключителната абсурдност на ситуацията представляваше най-голямата защита. Никой нямаше да повярва, че разглезена, егоистична принцеса доброволно би се наела да търка подовете в палата на врага си. Съмняваше се, че дори умът на Салдур би могъл да се издигне достатъчно, за да види зад илюзията. Дори и ако на някои хора се стореше позната — а изглежда имаше неколцина такива — умовете им просто не биха стигнали дотам. Да се достигне до мисълта, че чистачката Елла е принцесата на Меленгар, бе толкова нелепо, колкото и идеята, че прасетата владеят дар слово или че Марибор не е бог. Реализацията изискваше отворен към нови идеи ум, а такива в палата липсваха.
Единственият друг, за когото се притесняваше, освен Салдур, бе секретарката на императрицата. Тя не беше като другите — бе забелязала Ариста. Амилия гледаше маскировката й с подозрителни очи. Салдур очевидно бе поставил най-добрите и най-умните си хора край императрицата. Ариста правеше всичко по силите си да отбягва секретарката.
Северно от Ратибор принцесата се бе сляла с група бежанци, отправили се към Акуеста. Пристигнаха месец по-рано. Магията за откриване на местонахождение я бе отвела в самия дворец. Оттук нещата се усложняваха. Ако бе по-уверена в магията и своите умения да я прилага, щеше веднага да се отправи към Меленгар с новините, че Гаунт е затворен в имперския палат. Но сега се нуждаеше лично да види Дигън. Успя да постъпи на работа като камериерка, надявайки се да повтори магията на различни места в замъка, ала нещата не протекоха по план. Стриктно наблюдавана от главната прислужница Едит Мон, рядко й оставаше достатъчно свободно време и уединение, за да направи заклинанието. При няколкото удали й се възможности димът указа посока, ала лабиринтът от коридори обезсмисляше всеки опит да бъде последван. Лишена от магията, Ариста реши да открие с подслушване къде е затворен Гаунт, същевременно опознавайки двореца.
— К’во си правила сега? — изкрещя Едит Мон на Ариста, когато последната влезе в миялната.
Ариста си нямаше представа как изглежда един хобгоблин, но смяташе, че приликата с Едит Мон ще да е доста голяма. Тя беше едра и силна. Огромната й глава стоеше върху раменете като камък, премазала някогашния врат. Лицето, сипаничаво и петнисто, осигуряваше идеалната основа за широкия нос с ширнати ноздри, през които тя дишаше шумно, особено в моментите на гневност — както правеше и сега.