Димитър

Сандълс: Но там е ужасно тясно за такова нещо, нали? Извинете, че ви прекъсвам. Побират се десет, максимум дванайсет души?

Мерал: Изглежда, се справят. Влизат и излизат в една колона.

Зуи: Сигурен ли сте, че монахът е отишъл там, а не някой друг? В доклада пише, че… О, не, съжалявам. Грешката е моя. Наистина е бил монах. Анастасиос Скорпус. Продължавайте, сержант. Извинете за прекъсването.

Мерал: Няма проблем. И така, монахът видял трупа и наддал силен вик. Не можел да разбере дали мъжът е жив или мъртъв. Страхувал се, че ще се нахвърли върху него като във филм на ужасите, и избягал, без да спира да крещи. Събудил Уаджих, а когато той отишъл и установил, че мъжът е умрял, се обадил в „Каса Нова“.

Зуи (обръща се и поглежда американците): Да, те ви вярват.

Сандълс: Престани да ни дразниш.

Зуи: Не се сдържах. Продължавайте, сержант Мерал. Казахте, че ви се е обадил. Какво стана после?

Мерал: Може ли да се върнем на нещо друго?

Зуи: Какво?

Мерал: Ами… споменахте за някаква промяна в самоличността на Темеску. Не ми излиза от ума.

Зуи: Разбирам, но не е необходимо да знаете. Поне засега. Моля, продължете нататък. Обадил ви се е Уаджих. И после?

Мерал: Позвъних в управлението и поисках екип криминолози, след което хукнах към църквата. Отне ми само шест минути — много близо е до „Каса Нова“, където живея. Там ме очакваха и вече бяха отключили вратата. Вътре цареше пълен хаос. Монаси и свещеници от всички секти размахваха недоумяващо ръце във въздуха, изпълнени със страх и объркване. Дали трупът върху надгробната плоча имаше някакъв смисъл? Трябваше ли да го махнат, или да продължат службите си, докато той лежи там? Един руски копт беше метнал отгоре му бял чаршаф, а главният арменски свещеник смяташе, че мъртвият е „нетленен“ и може да го оставят като постоянен експонат. Предложението му едва не предизвика сбиване. След това монасите от Гръцката православна църква започнаха да обсъждат на висок глас, че трупът сигурно е знак от Бога, който ще бъде използван от членовете на сектата, канещи се да влязат в църквата, за да извършат някаква мерзост. Както казах, беше пълна лудница. Единствено мъртвият изглеждаше спокоен. Дори блажен. Носеше костюм и вратовръзка, а на ревера му имаше розово цвете, сякаш беше изложен в моргата, за да го видят близките и приятелите му. Ръцете му бяха скръстени на гърдите, както на мъртвите светци. Ще позволите ли да попитам какво точно е причинило смъртта му?

Зуи: Още не сме съвсем наясно, сержант. В момента се прави втора аутопсия. Първата откри рак на панкреаса. Неизлечим.