Димитър

Мерал: Самия каза: „Свързано ли е с убийство или нещо подобно? Някакво наистина сериозно престъпление?“

Зуи: Точно така е записано и в доклада ви. Моля, продължете.

Мерал: Отвърнах, че е напълно възможно. И тогава тя отговори на въпроса ми. Не, не го била виждала. После предложи да се срещнем на питие или кафе същата вечер. Това го няма в доклада.

Зуи: Така е. Излизате ли с нея?

Мерал: Не. Никога не сме били приятели. Но понякога тя иска да се срещаме по един или друг повод.

Зуи: Въпросната вечер срещнахте ли се?

Мерал: Не. Не отдадох особено значение на поканата й.

Зуи: Какво мислите, че й е минало през главата, сержант?

Мерал: Не съм сигурен. Подозирам обаче, че е виждала Темеску.

Зуи: Защо би излъгала?

Мерал: Ами… може да е от онези хора, които просто не желаят да се замесват.

Зуи: Така ли мислите наистина?

Мерал: Всъщност не. Съдейки по маниера и поведението й — както казах, не я познавам добре, — подозирам, че прикрива някого.

Зуи: Ясно. Научихме, че в писмения ви доклад има лек пропуск.

Мерал: Така ли?

Сандълс: Никой от църквата ли не си спомня да е видял мъртвият да влиза при гроба? Не искам да кажа, че това е напълно изключено, но ми се струва смахнато някой да внесе там труп. Човек от църквата би трябвало винаги да стои до входа. Не е ли така? Служител, който да проверява за откачалки с бомби и да следи да не влизат прекалено много хора едновременно.