Димитър
- Автор: Блэтти Уильям Питер
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Димитър». Краткое содержание книги:
— Хубаво. Направи го. Такива неща ти се удават, Моузес.
— Какво ти става, Мерал?
— Защо?
— Лицето ти! Погледни се само! Никога не съм виждал по-нещастна физиономия. — Майо се изправи. — Това е проблемът с докторите в наши дни — заяви той. — Влизаш в кабинета им за преглед и те започват да прелистват резултати от кръвни изследвания, вместо да погледнат лицето ти, където често е изписано всичко. Много често — добави той. — Ела.
— Къде?
— В стаята за прегледи. Искам да проверя някои неща.
— Боя се, че нямам време.
— Тогава намери!
Двайсет минути по-късно Мерал закопчаваше ризата си, а Майо сгъваше маншета на апарата за кръвно налягане.
— Здрав си — заяви Майо. — Това депресира ли те? Виж, трябва да започнеш лечение. Непрекъснато ти повтарям да се посъветваш с някого. Направи го, Мерал. Моля те! А и вината, която носиш със себе си… Нали знаеш какво казват пациентите, когато умират за няколко минути, а ние като по чудо успеем да ги върнем към живота? Твърдят, че виждат ярка светлина в края на тунела и че тя им е помогнала да преосмислят живота си и грешките, които са допуснали. Ти преосмисляш тези неща на всеки десет минути!
Когато се върнаха в кабинета, Мерал взе полицейската си барета от закачалката и отиде до бюрото на Майо. Погледна приятеля си от детинство, който седеше, подпрял глава на дланите си.
— Няма да се откажа — закле се лекарят. — Няма.
— Бъди внимателен — предупреди го меко полицаят.
После се обърна и отиде бавно до вратата на кабинета. Преди да излезе в оживения коридор, той отправи един последен, дълъг поглед назад.
9.
— Откъде взе тези неща?
— Кои неща?
— Нали знаеш… Морфинът. Спринцовките.
— Има ли значение?
— Значи си ги откраднал?
— Разпитваш ли ме?
— А, отново се появи ангелската ти усмивка!
— Да сменим старите превръзки. Хайде, изправи се.
— Променил си се.
— Знам.
— Сега е много по-силна.
— Кое?
— Светлината. Онази ужасяваща вътрешна светлина, която носиш със себе си. Сега е по-силна и много по-лоша от преди.
— В какъв смисъл?
— По-болезнена е. Създава усещането за прошка.
10.
— Значи, Шор идва в Израел, умира мистериозно, а ти ни казваш, че не е изпълнявал мисия? Той е човек, който винаги пътува, прави проучвания и държи речи. Идеалното момче за секретни поръчки и доставки. Стига глупости, ние знаем всичко това. Въпросът е какво е доставил тук.
Намираха се в кабинета на Моше Зуи, четирийсет и три годишния следовател от Шин Бет, израелската служба за вътрешна сигурност. Комплексът, който се състоеше от петдесет и два офиса, беше елегантно скрит зад една-единствена бронирана врата на втория етаж на сграда в Тел Авив. В нея се помещаваха закусвални за бързо хранене и магазини, предлагащи всякакви стоки и услуги от поправка на очила до дамски облекла. На една табела до вратата на службата се виждаше безличният надпис „Най-добрите продукти“.
— Хайде, хайде — продължи Зуи. — Знаем, че си бил в болничната му стая. Признай си! Все още сме приятели, нали? Какъв е проблемът?
Зуи говореше на Уилям Сандълс, високопоставен агент на ЦРУ, който работеше под прикритието на аташе в американското посолство. Той седеше на стол пред бюрото на Зуи. Бивш полковник от армията, служил години наред в Япония, Сандълс беше висок и леко пълен. Обичаше ленени сини костюми, имаше късо подстригана руса коса, луничаво лице и малък чип нос, който му придаваше така желания вид на невинно момче. Но закачливият пламък в очите му винаги разваляше това впечатление. Той вдигна разтворените си длани към Зуи.
— Какво мога да кажа?
— Много неща. Но не искаш.
Зуи се обърна и срещна погледа на другия агент от Шин Бет в стаята, Лод Еверт. Той седеше с гръб към стената и скръстени ръце. Зуи вдигна многозначително вежди. Еверт кимна и Зуи отново насочи вниманието си към Сандълс.
— Добре, всъщност знаем каква е била мисията му — призна той. — Носел е строго секретна информация, а вие не сте искали да рискувате да я засекат или да бъде разкрита от някоя къртица. Затова Шор е трябвало да я предаде лично на вашия посланик.
— Значи знаете. Каква изненада!
— Правим всичко по силите си. И така, какво се е канел да му разкрие Шор? Заплаха за предстоящо нападение или информация, която би могла да срути държавата? Сведения, че нашата министър-председателка Голда Меир си боядисва косата?