Димитър

— Бог да бъде с теб, тогава. Ще те оставим насаме с мислите ти.

Същата вечер храната в пансиона беше превъзходна: телешко по френска рецепта с печени картофи и грах. Но на масата на Мерал нямаше свещеници. Едва наполовина пълна, трапезарията беше по-тиха от обичайното. По-късно Мерал взе автобуса за Западен Йерусалим, където в едно кино даваха американския уестърн „Шейн“ със субтитри на иврит и арабски. Мерал го харесваше заради саможертвата в края. По някакъв начин тя му напомняше за трансценденталността, макар и да не разбираше точно как. Не беше сигурен дали подобни саможертви се правят в реалния живот. Онова, което на пръв поглед изглеждаше като отражение на любовта, създала световете според К. С. Луис, всъщност не беше чак толкова безкористно, колкото се предполагаше. Може би съществуваха такива неща, но Мерал знаеше за тях от книгите, филмите и новините. Те отсъстваха в реалния живот. Поне в неговия. Съзнаваше единствено, че необходимостта да попадне на такъв случай гореше като студен, тъмен огън в душата му. Не излъчваше светлина и топлина, но въпреки това не можеше да бъде изгасен, подобно на звездите на небето.

— Шейн, върни се!

Този вик разкъса сърцето му.

След като се прибра в пансиона, Мерал зачете поредния роман за Еркюл Поаро. Накрая си легна малко след десет. В 23:32 ч. на рецепцията се получи спешно обаждане. Човек от Църквата на Божи гроб настоятелно искаше да говори с Мерал. Този път Пейшънс почука силно на вратата му. Върху надгробната плоча на Христос били открито мъртвото тяло на мъж с костюм и вратовръзка. Лицето му било обезобразено от изгаряния. Нямало видима причина за смъртта. Липсвало предсмъртно писмо, както и лични документи с изключение на международната шофьорска книжка в портфейла на мъртвия. В джоба на сакото му бил намерен надписан пощенски плик с марка. Имената върху писмото и шофьорската книжка съвпадали.