Черна неделя

Кабаков затвори очи за няколко секунди. Ако отидеше в Бетесда, щеше да попадне в лапите на бюрократи, които шест месеца щяха да го карат да разглежда снимки на арабски хлебари.

Нямаше намерение да ходи там. Имаше нужда от минимална лекарска помощ, абсолютна изолация и място, където да си почине един-два дена, без някой да му дава медицински указания за възстановяването му.

— Корли, мога да се погрижа за себе си по-добре от теб. Специално ли ти наредиха да ме закараш в Бетесда?

— Казаха; че аз отговарям за безопасността ти. И ти ще бъдеш в безопасност. — Неизречената заплаха прозвуча ясно. Ако Кабаков откажеше да се подчини, Държавният департамент щеше да се погрижи да го върнат в Израел.

— Добре, чакай. До сутринта ще съм уредил всичко. Ще можеш да провериш всичко сам, за да се успокоиш.

— Не обещавам нищо.

— Но ще го имаш предвид, нали? — Кабаков мразеше увъртанията.

— Ще видим. Междувременно ще оставя пет души охрана на етажа. Гадно е да загубиш рунда, нали?

Кабаков го погледна и Корли изведнъж се сети за язовеца, който като дете беше хванал в капан. Язовецът се беше нахвърлил срещу него, като влачеше след себе си капана, а счупената му бедрена кост дълбаеше следа в земята. В този момент очите на Кабаков приличаха на очите на язовеца.

Когато агентът на ФБР излезе от стаята, Кабаков се опита да седне, но падна обратно върху възглавницата. От усилието му се зави свят.

— Мошевски, обади се на Рейчъл Бауман — каза той.

Телефонният номер на доктор Бауман се намираше в телефонния указател на лекарите в Манхатън. Мошевски го набра с малкия си пръст — единственият, който влизаше в отворите на шайбата, и чу гласа на телефонистката от службата за телефонни услуги. Доктор Бауман щяла да отсъства три дни.

Намери „Бауман Р.“ в раздела за домашни телефони в Манхатън. Обади се същият глас. Да, обясни момичето, доктор Бауман може би ще се обади, но не беше сигурна. Има ли телефон, на който доктор Бауман би могла да бъде намерена? Съжалява, но не може да даде тази информация.

Мошевски накара един от федералните агенти в коридора да поговори с телефонистката. Изчакаха я да свери данните от картата му и да им се обади.

— Доктор Бауман е в хотел „Маунт Мърей Лодж“ в планината Поконо — рече най-сетне федералният агент. — Казала е на телефонистката, че ще се обади на домашния си телефон. Било е вчера. Още не се е обаждала. Щом е казала, че тя ще се обади, значи се е регистрирала в хотела под чуждо име.

— Да, да — изхриптя Кабаков.

— Вероятно някоя любовна авантюрка. — Агентът не можеше да говори тихо.

Е, помисли Кабаков, какво можеш да очакваш от жена, на която седем години не си се обаждал.