Черна неделя
- Автор: Харрис Томас
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черна неделя». Краткое содержание книги:
— Далече ли е това място?
— На около три часа път.
— Мошевски, иди я доведи.
На сто и петдесет километра от болницата в Лейкхърст, щата Ню Джърси, Майкъл Ландър бърникаше бутоните за настройване на телевизора. Той имаше отличен образ, всички електроуреди в къщата работеха безупречно, но Майкъл все не беше доволен. Далия и Фазил не издаваха нетърпението си. Новините в шест часа бяха почти свършили, когато Ландър най-сетне остави телевизора на мира.
— Вчера рано сутринта експлозия в Бруклин е отнела живота на Бенджамин Музи. Друг мъж е бил тежко ранен — съобщи телевизионният журналист. — Следва репортажът на Франк Фризели от мястото на събитието.
Последва пауза, през която журналистът гледаше неловко в камерата, и филмът тръгна. На екрана се появи Франк Фризели, застанал на тротоара пред дома на Музи на фона на гора от пожарникарски маркучи.
— … е избил стената на кухнята и е причинил незначителни щети на съседната къща. Трийсет и пет пожарникари и шест пожарникарски коли се бориха с огъня близо половин час. Шестима от тях бяха откараш в болница поради вдишване на дима.
Камерата се пренесе на страничната степа на къщата, където зееше голяма дупка. Ландър напрегнато се наведе напред, за да прецени силата на взрива. Фазил гледаше като хипнотизирам.
Пожарникарите навиваха маркучите си. Очевидно телевизионният екип беше пристигнал малко преди приключването на операцията. Последваха сцени от площадката пред болницата. Някакъв интелигентен служител на телевизията, който явно знаеше, че болницата в Лонг Айланд е специализирана за жертви на злополуки в 76-и район, беше изпратил екип направо там след получаване на информацията за случилото се. Новинарите бяха пристигнали малко преди линейката. Видяха се санитарите, които изнесоха носилката, като двама бутаха количката, а трети държеше банката с венозна течност за системата. Картината се затресе, очевидно събралата се тълпа блъскаше оператора. След това заподскача — операторът се затича редом с носилката. Когато стигнаха прага на интензивното отделение, камерата спря. Последен кадър на опушено от дима лице.
— Давид Кабов, без адрес, постъпи в болницата в Лонг Айланд. Състоянието му бе описано като критично.
— Кабаков! — изрева Фазил. Устните му оголиха зъбите и той избухна в нескончаем поток арабски ругатни. И Далия заговори на арабски. Беше пребледняла, спомни си стаята в Бейрут, черното дуло на автомата, насочено към нея, Наджир, отпуснат до опръсканата с кръв стена.
— Говорете английски. — Ландър трябваше да повтори два пъти, преди да го чуят. — Кой е този човек?
— Не съм сигурна — отвърна Далия и пое дълбоко дъх.
— Аз пък съм. — Фазил държеше гърбицата на носа си с палец и показалец. — Мръсен израелски страхливец, който напада нощем и убива, убива, убива жени, деца… не подбира. Еврейското копеле уби нашия водач и много други хора, за малко не уби Далия. — Несъзнателно Фазил сложи ръка на белега от куршум на бузата си, получен по време на нападението на щаба им в Бейрут.
Основната движеща сила на Ландър беше омразата, но неговата омраза произтичаше от униженията, болката и лудостта. Сега срещу него се изправи насажданата с години омраза и въпреки че Ландър не би могъл да определи и осъзнае разликата, изведнъж се почувства потиснат.
— Може пък да умре — обади се той.
— О, да — отвърна Фазил. — Можеш да бъдеш сигурен.
Десета глава
Кабаков лежеше, без да мигне, часове след като дневните звуци на болницата се сведоха до шумоленето на найлонови престилки, поскръцването на обувки с меки подметки по лъснатите подове и беззъбия вик на възрастен пациент, който от съседна стая призоваваше Бога. Държеше се както и преди в подобни случаи — лежеше, заслушан в движенията в коридора. Болниците ни плашат със старите ужаси на детството — неконтролирани черва и нуждата от плач.
Кабаков не разсъждаваше с понятията храброст и страхливост. Почетните грамоти му приписваха разни добродетели, част от които смяташе за несъществуващи. Фактът, че хората му благоговееха пред него, беше полезен, когато ги ръководеше, но не представляваше източник на гордост. Твърде много от тях бяха умрели до рамото му.
Беше виждал истинска храброст. Би я определил като, вършене на необходимото, независимо от всичко. Но ключовата дума беше необходимото, не независимо от всичко. Познаваше двама-трима мъже, които бяха безразсъдно безстрашни. Всички бяха с психически отклонения. Страхът можеше да се контролира и канализира. Това беше тайната на добрия войник.