Черна неделя
- Автор: Харрис Томас
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черна неделя». Краткое содержание книги:
— Какво значи специалист по УНГ? — запита Мошевски.
— Уши, нос и гърло. Между другото, не знаех, че говорите английски.
— Едва-едва — обясни Мошевски и бързо се върна в стаята. Корли се втренчи замислено в гърба му.
Кабаков спа почти цял следобед. Когато действието на приспивателното отмина, очите му затрепкаха под клепачите и засънува наркотично-ярък сън. Намираше се в апартамента си в Тел Авив и червеният телефон звънеше. Но не можеше да го достигне. Беше се заплел в купчина дрехи на пода, които воняха на кордит.
Ръцете на Кабаков стиснаха болничния чаршаф. Мошевски чу, че платът се къса, и скочи от стола с бързината на бизон. Разтвори юмруците на Кабаков и сложи ръцете му до тялото. Успокои се, като видя, че е разкъсал само чаршафа, а превръзката е непокътната.
Кабаков се събуди, потънал в спомени. Събитията в къщата на Музи не се възпроизвеждаха последователно и беше влудяващо да подрежда частите, които изплуваха пред очите му. До вечерта махнаха кислородната маска и звънтенето в ушите намаля достатъчно, за да чуе разказа на Мошевски за събитията след експлозията — линейката, журналистите, временно залъганите, но недоверчиви вестници.
Кабаков можа да чуе и Корли, когато го пуснаха в стаята.
— Как се добра до Музи? — Корли беше пребледнял от гняв.
Кабаков не искаше да говори. Това го караше да кашля, а кашлицата разгаряше огъня в гърдите му. Кимна на Мошевски.
— Кажи му — изхриптя той.
Произношението на Мошевски се бе подобрило значително.
— Музи беше вносител…
— Боже Господи, знам това. Имам справка за него. Кажи какво чухте и видяхте.
Мошевски стрелна поглед, към Кабаков и получи леко кимване. Започна с разпита на Фавзи, откриването на статуетката и разглеждането на корабните документи. Кабаков описа сцената в апартамента на Музи. Когато свършиха, Корли вдигна слушалката на телефона до леглото на Кабаков и издаде бърза поредица заповеди — разрешения за претърсване на „Летиша“ и екипажа; осигуряване на екип от лабораторията за обследване на кораба. Кабаков го прекъсна веднъж.
— Кажи им да се държат зле с Фавзи пред екипажа.
— Какво? — Корли закри слушалката с ръка.
— Да кажат, че корабът е арестуван заради неговия отказ да сътрудничи. Наругайте го здраво. Дължа му услуга. Има роднини в Бейрут.
— Но ако се оплаче, ние ще сме на топа на устата.
— Няма да се оплаче.
Корли възобнови телефонния си разговор и продължи още няколко минути с инструкциите.
— … да, Пиърсън, и да наречеш Фавзи…
— Канибал-свинеядец — подсказа Мошевски.
— … да, точно така го наречете — завърши Корли. — Да, когато му четете правата. Пиърсън, не задавай въпроси, а изпълнявай. — Затвори телефона. — Добре, Кабаков. Според доклада на пожарната команда, двама мъже с торби за голф, които съвсем случайно са минавали наблизо, са те извлекли от къщата. Някакви играчи на голф. — Корли стоеше в средата на стаята в омачкания си костюм и подрънкваше с връзка ключове. — Въпросните господа случайно са напуснали местопроизшествието с микробус в момента, в който е дошла линейката. Какъв беше този микробус — совалка на някой клуб за голф, в който всички говорят със странен акцент? Цитирам от полицейския доклад: „И двамата говореха със странен акцент.“ Като теб. Какво мътиш, Кабаков? Искаш да ме вкараш в беля ли?
— Щях да ти се обадя, след като научех нещо. — В продрания глас на Кабаков не прозвуча съжаление.
— С картичка от шибания си Тел Авив. „Съжалявам за кратера на вулкана и приливната вълна.“ — Корли цяла минута гледа през прозореца. Когато се обърна към леглото, гневът по лицето му се беше стопил. Беше го надвил и вече можеше да започне отново. Кабаков ценеше тази способност. — Американецът — промърмори той. — Музи е споменал за някакъв американец. Между другото, Музи е бил чист. Бил е арестуван само веднъж за обида, побой и антиобществено поведение във френски ресторант. Обвиненията са били оттеглени.
— В къщата открихме съвсем малко неща. Бомбата е била с пластичен експлозив, малко над половин килограм. Смятаме, че е била свързана към фасунгата на лампичката в хладилника. Някой е изключил хладилника, скачил е бомбата, затворил е вратата му и отново го е включил. Обичайна практика.
— Чух веднъж за такава бомба — тихо, съвсем тихо се обади Кабаков.
— Първата ми работа утре е да те прехвърля във Военноморската болница в Бетесда. Там можем да се погрижим за сигурността ти.