Черна неделя
- Автор: Харрис Томас
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черна неделя». Краткое содержание книги:
— Майкъл, моля те, имам нужда от половин килограм експлозив — рече тя. — За онова, което обсъждахме.
Говореше като жена с любовника си, оставяйки недоизречени неща в присъствието на трети човек.
— Защо не застреляте Музи?
Фазил цяла седмица бе живял под огромно напрежение, докато охраняваше експлозивите на кораба, и налетите му с кръв очи се присвиха, като чу равнодушния тон на Ландър.
— „Защо не застреляте Музи?“ — изимитира го той. — От теб никой нищо не иска, само дай експлозива.
Арабинът се запъти към тезгяха. Ръката на Ландър се стрелна и извади от долния рафт електрически трион. Включи го и свистящото острие се озова на сантиметър от протегнатата ръка на Фазил. Той се вцепени.
— Извинете, господин Ландър. Не исках да ви обидя. — Внимателно. Внимателно. — Ако стреляме, може само да го раним, а аз искам да се застраховам от всяка евентуалност. Вашият проект не бива да бъде подлаган на опасност.
— Добре — рече Ландър. Говореше толкова тихо, че Далия не го чуваше през воя на триона. Изключи го и острието бавно спря, докато всичките му зъбци станаха отчетливо видими. Ландър сряза на две една статуетка с ножа си. — Имаш ли детонатор и жица?
— Да, благодаря.
— Ще имаш ли нужда от батерия? Разполагам с няколко.
— Не, благодаря.
Ландър се върна към работата си и не вдигна очи, когато Далия и Фазил потеглиха с колата му към Бруклин да уредят смъртта на Музи.
Радио „88“ излъчи първия бюлетин за експлозията в четвъртък в осем и половина сутринта и потвърди самоличността на Музи в десет без петнайсет. Работата беше свършена. Последната възможна връзка между него и експлозивите бе прекъсната. Четвъртъкът вещаеше благоприятни дни. Ландър чу Далия да влиза в работилницата. Носеше му чаша кафе.
— Добра новина — рече той.
Тя заслуша внимателно повторението на новините по радиото. Ядеше праскова.
— Иска ми се да назоват и ранения. Възможно е да е гъркът.
— Не ме е грижа за него — отвърна Ландър. — Той ме видя само веднъж и не чу разговора ни. Музи не показа някакво особено уважение към него. Едва ли му се е доверявал.
Той спря да работи, за да я понаблюдава как стои облегната на стената и яде праскова. Далия обожаваше плодовете. Обичаше да я гледа, погълната от простички удоволствия. Да показва апетита си. Това му внушаваше по някакъв начин, че е несложна и незастрашаваща, че се движи невидим около нея. Той беше благият мечок, който наблюдава как туристът разтоварва багажа си в светлината на огъня. Когато в началото дойде при него, той често рязко се обръщаше да види дали на лицето й не се чете злоба, коварство или отвращение. Но винаги беше една и съща — с нахален маниер и приветливо изражение.
Далия знаеше всичко това. Правеше се, че следи с интерес през рамото му как подготвя амунициите. Всъщност беше разтревожена.
Фазил бе проспал почти целия вчерашен ден и голяма част от сутринта. Но скоро щеше да се събуди. Щеше да е въодушевен от успеха на устройството си и трябваше да се сдържи да не го покаже. Далия съжали, че Фазил беше завършил обучението си преди 1969 година, когато в Ливан дойдоха китайски инструктори. Те можеха да го научат на много неща за самоунищожението — нещо, за което не беше и чувал нито в Северен Виетнам, нито в Източна Германия. Наблюдаваше дългите пръсти на Ландър, които сръчно се движеха. Фазил направи вече почти фатална грешка по отношение на Ландър и искаше да е сигурна, че няма да я повтори. Трябваше да накара Фазил да разбере, че ако не е изключително внимателен, проектът може да стигне до кървав край още тук, в дома на Ландър. Проектът се нуждаеше от бързия, брутален ум на Фазил, а силата на мускулите и стрелбата му щяха да са от съществено значение в предпоследния момент при прикрепването на експлозивите към дирижабъла. Налагаше се да го държи под контрол.
Формално Фазил й беше началник в терористичната организация, но тази мисия беше призната за нейна не от кого да е, а от самия Хафез Наджир. Освен това тя беше ключът към Ландър, а Ландър бе незаменим. От друга страна, Хафез Наджир беше мъртъв и Фазил вече не се боеше от гнева му. А Фазил нямаше особено напредничави схващания по отношение на жените. Щеше да е толкова просто, ако и тримата говореха френски. Тази малка разлика щеше да е неоценима, мислеше тя.
Фазил, както и повечето от образованите араби, практикуваше два вида поведение в обществото. Когато му се налагаше да говори френски в западни среди, обноските му по отношение на жените бяха толкова изискани и равноправни, че повече не можеше да се желае. У дома, между обикновените араби, първичният му мъжки шовинизъм се налагаше веднага. Жената беше съд, слугиня, примитивно животно без контрол над половия си нагон, вечно разгонена кучка.