Безпощадно
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-99-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Безпощадно». Краткое содержание книги:
Шекспир
Скандалът в лъскавия Роузууд не затихва — Ариа, Емили, Хана и Спенсър винаги са в епицентъра на драмата. Те загубиха приятели, попадайки под прицела на безпощаден преследвач, наричан А., и само по една случайност избегнаха смъртта. Но нищо не е приключило.
Ариа е пъхнала любовта на живота си във фризера. Емили проучва дивото у себе си. Хана се целува с врага. А някой от миналото на Спенсър — някой, когото тя никога не се е надявала да види отново — се завръща, за да я хване.
Но нищо от това не може да се сравни със случилото се през последната лятна ваканция. То е тяхната най-мрачна тайна досега и познайте кой ще я разкрие? Сега А. е решил на всяка цена да ги накара да си платят за престъплението и единственото по-плашещо от А. е страхът, че може би — само може би — те си заслужават онова, което ще ги сполети…
Спенсър беше дошла заедно с Келси и очевидно и двете се бяха надрусали с нещо. Някъде по средата на забавленията, когато момчетата се впуснаха в игра на надпиване с бира, Ариа беше придърпала Спенсър настрани, където беше по-тихо.
— Осъзнавам, че всеки има нужда да поизпусне малко пара — прошепна тя, — но наркотици, Спенс? Наистина ли?
Спенсър беше завъртяла очи.
— Двете с Хана сте по-зле и от родителите ми. Безопасно е, гарантирам ти. Всъщност, Ариа, ако някога скъсаш с Ноъл, няма да е зле да опиташ дилъра ми — той е готин и е напълно твой тип.
— Заради приятелката ти ли го правиш? — Ариа забеляза Келси в другия край на обширната поляна. Тя седеше в скута на Джеймс Фрийд и блузата й се беше свлякла от раменете й, разкривайки дантелената чашка на сутиена й. — Тя ли те въвлече в това?
— Какво ти пука? — Лицето на Спенсър беше студено и затворено.
Ариа я гледаше. Защото сме приятелки? Защото споделяме едни и същи ужасни тайни? Защото ме видя да бутам Алисън Дилорентис към смъртта й и аз ти повярвах, че няма никога да го кажеш на някой друг?
— Не искам да те видя наранена — каза Ариа на глас. — Можем да ти намерим някоя рехабилитационна програма. Аз ще стоя до теб, докато се изчистваш — колкото и време да отнеме. Не ти трябват наркотици, Спенсър. И без тях си страхотна.
— Точно ти ли ще ми говориш така? — Спенсър я беше побутнала полуигриво, полугрубо. — Все едно не си вземала разни шантави дроги в Исландия? Когато се върна, определено се държеше така, сякаш си надрусана. И сигурно си била дрогирана, за да хукнеш подир учителя по литература. Вярно, готин е, Ариа, но я си помисли? Учител?
Ариа я беше зяпнала изненадано.
— Опитвам се да ти помогна — рече сковано тя.
Спенсър беше скръстила ръце на гърдите си.
— Знаеш ли, държиш се така, сякаш си разкрепостена и готина, но всъщност дълбоко в себе си ти се страхуваш от всичко. — След това се беше обърнала и беше тръгнала към Келси. Приятелката й се беше освободила от ръцете на Джеймс, двете бяха погледнали към Ариа и бяха започнали да си шепнат нещо.
Няколко типични роузуудски момичета, понесли списания „Тийн воуг“, изтръгнаха Ариа от спомените й. Хана въртеше в ръцете си закопчалката на чантата си.
— Получих ново послание — призна тя, а очите й се стрелкаха из залата. — Който и да е А. — Келси или някой друг, — той наблюдава всяко наше движение.
След тези думи Хана рязко преметна чантата си през рамо, скочи от стола и се измъкна през вратата. Ариа се загледа в полюляващата се двойна врата и изведнъж я побиха тръпки. Може би Келси наистина беше А. — тя определено изглеждаше като излязло от релси момиче. Но как би могла да знае толкова неща за тях? Как би могла да разбере за Ямайка — и че Ариа е хладнокръвна убийца?
Зад гърба й се разнесе тихо покашляне и Ариа изпита острото усещане, че някой я наблюдава. Когато рязко се обърна, тя едва не се сблъска с Клаудия.
— Господи!
— Ш-ш-шт! — изсъска библиотекарката госпожа Нортън от мястото си в началото на залата и погледна строго Ариа.
Ариа примигна при вида на Клаудия, чието униформено сако изглеждаше поне с два номера по-малко и прилепваше плътно около щръкналите й гърди. Клаудия отвърна на погледа й, но вниманието й беше привлечено от бюрото. Веждите й се повдигнаха с любопитство. Ариа погледна надолу и забеляза титулната страница на ръкописа на Езра. Както и страницата с посвещението:
„На Ариа, която направи всичко това възможно.