Безпощадно

Езра й беше дал друго име — Анита — и те живееха в друг град — някъде в северна Калифорния, — но момичето в книгата имаше дълга, синьо-черна коса, тънката фигура на балерина и зашеметяващи сини очи — точно онова, което Ариа виждаше в огледалото, когато застанеше пред него. Романът започваше със срещата на Анита с Джак, името, което Езра беше избрал за себе си, в колежанския бар „Снукърс“. На втора страница беше разговорът за това колко е гадна американската бира. На четвърта страница беше споделената носталгия по Исландия. На седма страница те се измъкнаха в тоалетната и се целунаха.

Докато четеше, Ариа виждаше случилото се от гледната точка на Езра. Той пишеше, че Анита е „свежа“ и „зряла“ и „излязла като от сън“. Косата й беше „като изпредена коприна“, а устните й „имаха вкус на венчелистчета“. Ариа не мислеше, че венчелистчетата имаха вкус, но въпреки това сравнението й хареса.

Приликите не свършваха дотук. Когато Джак и Анита откриха, че са учител и ученичка, те се почувстваха странно и объркано, точно както се беше случило наистина. Само че в романа на Езра те намериха начин да бъдат заедно. Срещаха се тайно след училище в апартамента на Джак. Ходеха на изложби в града. Нощем изповядваха любовта си един пред друг, а денем се държаха напълно професионално. Имаше няколко странни несъответствия, например Анита беше доста по-нахакана от Ариа, а Джак бе твърде педантичен на моменти и изнасяше пред Анита тиради на тема философия и литература. Но тези неща можеха лесно да се оправят при следващата редакция.

Докато Ариа четеше книгата, всичките й притеснения, че Езра я е забравил, излетяха през прозореца. Писането на романа сигурно бе продължило много дълги, трудни, изпълнени с мислене месеци — и сигурно той си бе спомнял за Ариа през цялото време.

— Здрасти, може ли да поговорим?

Ариа вдигна глава и видя как Хана придърпва стол към нея. Тя прикри ръкописа с ръка.

— Разбира се. Какво има?

Хана прехапа долната си устна.

— Наистина ли мислиш — тя се огледа нервно, — че Келси е нали се сещаш кой?

Ариа изкриви уста и сърцето й затупка нервно.

— Не знам. Може би.

Хана изглеждаше разтревожена и сигурно си имаше основателна причина за това. Ариа се изненада, когато научи, че Хана е помогнала на Спенсър да избегне затвора.

Тя си спомни паникьосаното телефонно обаждане, когато Спенсър й каза, че са я хванали с дрога. Почувства се ужасно, когато й затвори, но нямаше да е редно да й помага. На всичкото отгоре все още се чувстваше засегната от последния път, няколко седмици по-рано, когато я бе видяла на купона у Ноъл.