Безпощадно
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-99-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Безпощадно». Краткое содержание книги:
Шекспир
Скандалът в лъскавия Роузууд не затихва — Ариа, Емили, Хана и Спенсър винаги са в епицентъра на драмата. Те загубиха приятели, попадайки под прицела на безпощаден преследвач, наричан А., и само по една случайност избегнаха смъртта. Но нищо не е приключило.
Ариа е пъхнала любовта на живота си във фризера. Емили проучва дивото у себе си. Хана се целува с врага. А някой от миналото на Спенсър — някой, когото тя никога не се е надявала да види отново — се завръща, за да я хване.
Но нищо от това не може да се сравни със случилото се през последната лятна ваканция. То е тяхната най-мрачна тайна досега и познайте кой ще я разкрие? Сега А. е решил на всяка цена да ги накара да си платят за престъплението и единственото по-плашещо от А. е страхът, че може би — само може би — те си заслужават онова, което ще ги сполети…
Спенсър улови една скъсана нишка на кашмирения си пуловер, смутена от изпитателния поглед на Бо.
— А ти как успяваш да се слееш с Макбет? Къде е специалното място, в което се оттегляш?
Бо отмести поглед.
— Няма значение.
Спенсър сложи ръце на хълбоците си.
Бо сви устни.
— Добре. Ако искаш да знаеш, като малък много ме биеха. — Гласът му изтъня. — Мислех твърде много как да си отмъстя. Там отивам. Мисля за… тях.
Спенсър отпусна ръцете си. Думите му увиснаха тежко във въздуха.
— Искаш ли да поговорим за това?
Бо сви рамене.
— Бяха едни задници от осми клас. Толкова исках да си отмъстя. Не е същото като амбицията на Макбет, но ми дава подходящото настроение.
Той прекоси всекидневната и започна да върти големия глобус. Раменете му се прегърбиха, главата увисна и той изглеждаше почти уязвим. Спенсър се размърда смутено.
— Ужасно съжалявам за това.
Устните на Бо се разтеглиха в крива усмивка.
— Предполагам, че двамата с теб имаме нещо общо, а? И ти си била тормозена.
Спенсър се намръщи. Никога не беше мислила за действията на А. като за тормоз, но и не беше нещо по-различно. И сега, като се замислеше, Тяхната Али също ги беше тормозила… макар да бе най-добрата им приятелка.
Тя вдигна глава и с изненада установи, че Бо отново я гледа. Двамата не свалиха погледи няколко продължителни секунди. И тогава, с едно неуловимо движение, Бо се озова до нея и я придърпа към себе си. Дъхът му ухаеше на мента. Спенсър беше сигурна, че ще последва целувка. И още по-странното бе, че тя копнееше за нея.
Лицето му се озова изкушаващо близо до нейното. Той плъзна ръце по гърба й, пръстите му се заровиха в косата й и тя потръпна от удоволствие. Но точно тогава той се отдръпна от нея.
— Това е един от начините да освободиш съзнанието си — каза тихо той. — Хайде сега. Чака ни работа.
Обърна се и излезе в коридора. Спенсър го проследи с поглед. Кожата й беше влажна, чувствата — объркани. Може би беше успяла да се освободи за миг, но едва ли щеше да успее да го направи по нужния начин, за да се свърже с лейди Макбет. Това би означавало да се изправи очи в очи с онова, което бе причинила на Табита. Да се изправи срещу вината си.
И изведнъж се запита в какво, за Бога, се забърква.
15.
Не получаваш онова, което виждаш
В неделя сутринта Емили извъртя прането си, почисти банята, прочете една глава от домашното по история и дори доброволно отиде с майка си на църква, само и само за да избегне едно телефонно обаждане. Но в два часа, малко след като закара Бет на летището за полета й до Тусон, изпрати я до залата за отвеждане на пътниците и после се прибра, тя знаеше, че вече е отлагала твърде дълго.
Най-накрая, изнервена до крайност, тя набра номера на Спенсър. Трябваше да й разясни някои неща. Беше го обмисляла хиляди пъти, но не можа да открие причина някой толкова готин като Кей, някой, с когото Емили веднага бе намерила общ език, някой толкова неориентиран и крехък като нея да бъде А.
— Емили — произнесе Спенсър след третото позвъняване.
— Здрасти. — Емили захапа силно нокътя на кутрето си и пулсът й изведнъж се ускори. — Хм, трябва да ти кажа нещо. Става дума за Келси.
Спенсър помълча.
— Какво за нея?
— Може и да ти прозвучи странно, но всъщност аз се запознах с нея онзи ден. На един купон. Съвсем случайно. Тя се представи като Кей, но когато онзи ден ти ми показа снимката, това определено беше тя.
Спенсър си пое рязко дъх.
— Да, тя понякога се представя така — Кей, от Келси. Защо не каза нищо снощи? Това е доказателство, че ни преследва!
Емили погледна към отражението си в огледалото. Челото й беше набърчено, а бузите червени, както винаги, когато в нея се бореха смесени чувства. Стори й се, че Спенсър я обвинява в укриването на важна информация — а може би Емили просто приемаше тона й по този начин, защото се чувстваше виновна по същата причина.
— Н-не знам защо не казах нищо — заекна тя. — Сигурно, защото е много мила — и срещата ни въобще не изглеждаше нагласена. Освен това мисля, че тя няма представа коя съм, нито не съм приятелка с теб. Невъзможно е да е А.