Безпощадно
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-99-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Безпощадно». Краткое содержание книги:
Шекспир
Скандалът в лъскавия Роузууд не затихва — Ариа, Емили, Хана и Спенсър винаги са в епицентъра на драмата. Те загубиха приятели, попадайки под прицела на безпощаден преследвач, наричан А., и само по една случайност избегнаха смъртта. Но нищо не е приключило.
Ариа е пъхнала любовта на живота си във фризера. Емили проучва дивото у себе си. Хана се целува с врага. А някой от миналото на Спенсър — някой, когото тя никога не се е надявала да види отново — се завръща, за да я хване.
Но нищо от това не може да се сравни със случилото се през последната лятна ваканция. То е тяхната най-мрачна тайна досега и познайте кой ще я разкрие? Сега А. е решил на всяка цена да ги накара да си платят за престъплението и единственото по-плашещо от А. е страхът, че може би — само може би — те си заслужават онова, което ще ги сполети…
— Сигурно е миеща се мечка — рече най-накрая Шон и я поведе към паркинга.
— Познаваш ли я? — прошепна Лиъм, когато двамата се отдалечиха достатъчно.
— Това е доведената ми сестра — отвърна Хана. — Ако ме види с теб, мъртва съм.
Лиъм се вцепени.
— Аз също. Баща ми сигурно ще спре да плаща таксата в „Хайд“. Ще ми вземе колата. Ще ме изрита от вкъщи.
— Значи ставаме двама. — Тя склони глава на рамото му. — Двама бездомници.
— Не мога да се сетя за по-ужасно наказание — рече Лиъм.
Хана наведе глава.
— Това сигурно го казваш на всички момичета.
— Не, не е така. — Той изглеждаше толкова искрен, че Хана се притисна към него и жадно го целуна по устата. Той отвърна на целувката й, след което се прехвърли на бузите, очите, челото й. Ръцете му обгърнаха талията й. Какво като го беше срещнала само няколко дни по-рано? Какво като не беше редно? Какво като семействата им се мразят? Лиъм беше прав: подобна връзка не може да бъде пренебрегната. Тя бе като онези редки комети, които се появяват на няколко хиляди години.
Два часа и милион целувки по-късно Хана се качи в колата си и се отпусна в седалката. Чувстваше се блажена и изтощена. Едва тогава забеляза малката проблясваща зелена светлинка на телефона си. Извади го от джобчето на чантата си и докосна екрана.
„Имате ново съобщение“.
Тя вдигна глава и огледа паркинга. Уличните лампи хвърляха идеални златисти кръгове светлина върху тротоара. Вятърът поклащаше изпочупените знаци и при един свой порив запрати една смачкана хартийка от дъвка в тревата. Нямаше никой. С треперещи ръце тя докосна екрана, за да прочете съобщението.
Ханакинс: Знам, че вие двамата изживявате своята лична история на Ромео и Жулиета, но не забравяй: и двамата умират в пето действие.