Един от нас
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стойчо Драгнев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Един от нас». Краткое содержание книги:
— Никъде няма да ходиш! — каза един глас и в същото време чух как предпазителят бе свален. Някой опря пистолет на врата ми.
— Стани и хвърли оръжието!
— А ти кой си? — попитах аз и бавно станах, без да отмествам пистолета си.
— Полицейско управление на Лос Анджелис — каза млад, леко разтреперан глас.
Някой изви лявата ми ръка зад гърба.
На хакера явно му олекна.
— Ти ли, кретен? — извиках аз. — Ти си ме предал.
— Така е! — каза друг глас и някакъв човек дойде отстрани и застана отпред и малко вляво от мен — по-възрастният от натискащата се двойка. Той държеше значка и изглеждаше доста доволен от себе си.
— Хвърли оръжието — каза той и от него лъхна силна миризма на долнопробен алкохол. — Искам да продължа се натискам с Бартън. На него май му хареса.
— Майната ти, дядка — каза Бартън и ръгна пистолета още по-силно в тила ми. — Виж какво, пусни пистолета или ще те вземат мътните!
— Не знам дали искам да го пусна — казах аз, като безсмислено играех, за да печеля време. — Струва ми се, че докато стоим в такова положение, вие, момчета, не можете да направите нищо. Ако ме докоснете, пистолетът може да гръмне и този тук ще се размаже по стените.
— Да бе, защото на нас пък много ни пука! — изръмжа Бартън, което накара хакера отново да започне да нервничи.
Погледнах насреща към входа. Нямаше начин да стигна дотам преди да ме застрелят, дори и Дек да се появеше, което, струва ми се, той нямаше да направи.
— Пет хиляди долара — казах тихо на по-възрастното ченге, — за да забравите случая.
— Чу ли го тоя? — попита партньора си ченгето с дъх на бира. — Тоя боклук се опитва да опетни морала на полицейското управление на Лос Анджелис.
— Аз излизам оттук с куфарчето, а вие си получавате парите. И по-странни неща са ставали.
— Няма начин, Томпсън.
Нов глас. Обърнах се и видях, че още две ченгета са влезли в помещението и бързо вървят към нас. Този, който говореше, беше висок, с прошарена коса и се отличаваше от другите. Носеше костюм, достатъчно елегантен, за да покаже, че е с по-висок ранг, но и не толкова скъп, че да подсказва вземането на подкупи.
Лейтенант Травис.
През следващите няколко секунди не можех дори да продумам. Опитвах се отчасти да поставя всичко на мястото му, да разбера как нещата можаха изведнъж да се сгромолясат! Можех само да наблюдавам безмълвно, докато размишляващата част от съзнанието ми отброяваше всички неща, които вече нямаше да ми се случат в останалата част от живота ми. Например да седя пред някой бар и да пия бира, да виждам нещо различно от сивите стени. Да правя всичко, което не е глупаво, брутално и не е просто начин да прекарам дългите години, докато някоя сутрин не се събудя мъртъв в килията си. Всички тези сцени се стекоха като дъждовни струи пред вътрешното ми око, сякаш само бяха чакали момента, в който да се онагледят.
Травис се спря на няколко метра от мен и ме огледа от главата до петите. Беше малко позастарял, но не много. Годинките се бяха отразили добре най-вече на лицето му, а косата му бе подстригана малко по-късо. Беше съвсем близо до представата, която си бях изградил за него през годините, в очакване да го срещна в някой от градовете, където пребивавах. Странното бе, че когато за последен път се видяхме лице в лице, бяхме станали едва ли не приятели — предпазливо познанство от двете страни на границата на закона и реда. Работехме на различни поприща и бяхме решили да живеем и да оставим и другите да живеят — двама души, които познаваха правилата на играта и не обръщаха внимание на дреболиите. И точно тогава в изблик на пълна глупост аз кривнах встрани от пътя и в този момент всичко в изражението на лицето му подсказваше, че сега нещата са по-различни.
— Пусни пистолета, Хап! — каза той.
Аз се подвоумих за момент, след това отпуснах ръката си надолу, така че пистолетът вече сочеше към пода. Завъртях го в ръката си и му го подадох с дръжката към него.
Той го взе и го прибра в джоба си.
— Арестувам те за опит за наемане на незаконно устройство за прехвърляне на спомени и за употреба на споменатото устройство при приемане на спомени за извършени противозаконни действия.
Всъщност в думите му нямаше и капка от задоволството, което би трябвало да изпитва.
— Чувствай се поласкан, защото прекъснах много по-важно разследване, за да се заема с теб.
— Първото обвинение е капан, а второто не можеш да докажеш.