Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Пийнах от виното и си отрязах парче кашкавал.
— Как така остана толкова време из тия чукари? Май животът ти тук не е много лек?
Дейв кимна.
— Истината е, че не знам как да се прибера у дома. По много странни пътища ни преведоха дотук. Мислех си, че и сам ще ги намеря, но когато ги потърсих, от тях нямаше и следа. Сигурно можех просто да тръгна нанякъде, но тогава сигурно щях да се замотая още повече. Освен това смятам да се махна от хълма. След няколко седмици селяните ще се върнат и ще възстановят ония къщи край крепостта, без да им пука кой е победил. Тия селяни ме мислят за светец, който се е оттеглил тук, за да се моли и да медитира. Всеки път, когато сляза в долината, те ми дават толкова храна и пиене, че с тях мога да изкарам дълго време.
— А ти светец ли си? — попитах аз.
— Само ги разигравам — отговори ми Дейв. — Те са щастливи, а аз сит. Да не вземеш да им кажеш как стоят нещата…
— Няма, разбира се. Пък и те сигурно няма да ми повярват.
Той се изсмя отново.
— Прав си.
Изправих се и слязох надолу по пътеката, за да видя какво става около Владението. Стълбите отново бяха проснати на земята, а полето бе отрупано с нови трупове. Не забелязах в крепостта да се водят схватка.
— Успяха ли вече да отворят портата? — извика Дейв.
— Не. Мисля, че упражнението не се е оказало по силите им.
— А онова зелено-черно знаме вижда ли се още?
— Не, никъде.
Дейв стана и се приближи до мен с двете бутилки в ръце. Подаде ми моята и двамата си пийнахме. Войските под крепостните стени започнаха да отстъпват.
— Мислиш ли, че се прегрупират за нова атака? — попита ме той.
— Още не мога да преценя.
— Каквото и да са намислили, довечера долу ще е отрупано със скъпоценности. Дръж се с мен и ще можеш да си натъпчеш джобовете до пръсване.
— Интересно — подхвърлих аз, — защо Далт атакува крепостта, след като е в добри отношения с кралицата и сина й.
— По-скоро само със сина — отвърна ми Дейв, — а него сега го няма. Старата дама си е кучка и половина. Освен това Далт е наемник. Може Кашман да му е платил.
— А може би тя дори не е вътре — казах аз. Не знаех как точно тече времето тук, но от последната ни среща с Джасра бе изминало съвсем малко време. И все пак видът на това място ми навяваше странни мисли. — Между другото, как се казва принцът?
— Риналдо — каза Дейв. — Един такъв едър и червенокос.
— Тя му е майка?! — възкликнах аз несъзнателно.
Дейв се ухили.
— Ами то така се става принц — кралицата трябва да ти е майка.
В такъв случай това означаваше, че…
— Бранд! — казах аз — Бранд Амбърски.
Той кимна.
— Значи си чувал историята.
— Не съвсем. Само част от нея — отвърнах. — Разкажи ми я цялата.
— Ами, Джасра успяла да оплете навремето един Амбърит — принц на име Бранд. Според слуховете, двамата се срещнали по време на някаква магьосническа церемония — нали знаеш, краставите кучета лесно се надушват. Тя искала да го задържи при себе си. Чух също, че двамата се венчали тайно. Но Бранд не се интересувал от трона на Кашфа, макар да бил единственият, когото Джасра искала да види на него. Той пътувал често и винаги изчезвал задълго. Говори се, че бил отговорен за Дните на Мрака преди време и че умрял по време на голямата битка между Амбър и силите на Хаоса, при това от ръката на свой родственик.
— Да — казах аз и Дейв ме изгледа странно, едновременно озадачено и любопитно. — Разкажи ми още за Риналдо — добавих аз бързо.
— Няма кой знае какво за казване — отвърна Дейв. — Тя го родила и го научила на някои от уменията си. Той така и не опознал баща си — нали Бранд отсъствал толкова често. Щуро хлапе. Бягало на няколко пъти и все отивало при разбойниците…
— При хората на Далт ли? — попитах аз.
Дейв кимна.
— Яздел редом с тях, въпреки че по онова време майка му била определила награди за главите на повечето от тях.
— Чакай малко. Значи казваш, че тя доста е мразила разбойниците и наемниците?
— Не че точно ги мразеше. Преди не й пукаше особено. Но след като синът й се сприятели с тях, тя направо побесня.