Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво смятате да правите по-нататък? — попита Вали.
— Аз съм електроинженер, но искам да науча за бизнеса. Следващата седмица тръгвам на обиколка с един от търговските представители на телевизорите Франк. Според баща ти Вернер това бил начинът да навлезеш — обясни Хелмут.
— На Изток работех в аптека. Най-напред вероятно ще върша същото, но бих желала един ден да имам свой магазин — добави Алис.
Вали бе доволен, че мислят за работа. Тайничко се беше притеснявал, че може да искат да живеят от парите му, което би било зле за тях. Той се усмихна и каза:
— Радвам се, че никой от вас не иска да бъде в музикалния бизнес.
— Най-вече искаме да имаме деца — продължи Алис.
— Толкова се радвам. Нямам търпение да стана дядо рок звезда. Ще се жените ли?
— Обсъждахме го — каза тя. — На Изток не ни бе грижа за това, но сега ни се иска. Ти на какво мнение си?
— За мен бракът сам по себе си не е голям проблем, но ще бъда много развълнуван, ако решите да го сключите.
— Добре. Татко, би ли пял на сватбата ми?
Това бе изненадващо и извади Вали от равновесие. Той положи всички усилия, за да не заплаче.
— Разбира се, миличка — успя да каже той. — Ще се радвам.
За да прикрие чувствата си, той се обърна към телевизора.
Екранът показваше демонстрация от предишната вечер в Лайпциг, Източна Германия. Демонстрантите със свещи в ръце мълчаливо излизаха от някаква църква. Бяха мирни, но в тълпата се врязаха полицейски коли и прегазиха неколцина; после полицаите излязоха и се захванаха да арестуват хора от шествието.
— Тези гадове — промълви Хелмут.
— За какво демонстрират? — попита го Вали.
— За право на пътуване — обясни Хелмут. — Ние се изплъзнахме, но не можем да се върнем. Алис има теб, но не може да посети майка си. А аз съм разделен и от двамата си родители. Не знаем дали въобще ще ги видим някога.
Алис продължи гневно:
— Хората демонстрират, защото няма смисъл да живеем така. Аз трябва да мога да се виждам с майка си и с баща си. Трябва да ни бъде разрешено да пътуваме от Изток на Запад и обратно. Германия е една страна. Трябва да премахнем Стената.
— Амин — завърши Вали.
Димка харесваше началството си. Горбачов дълбоко вярваше в истината. От смъртта на Ленин насетне всеки съветски ръководител беше лъжец. Всички бяха замазвали грешките и бяха отказвали да признаят действителността. Най-смайващата характеристика на съветското ръководство през последните шестдесет и пет години беше отказът му да се изправи срещу фактите. Горбачов беше различен. Докато се мъчеше да определя курса посред връхлетялата Съветския съюз буря, той се придържаше към един основен принцип — че истината трябва да бъде казвана. Димка се възхищаваше.
Той и Горбачов бяха доволни, когато отстраниха Ерих Хонекер като ръководител на ГДР. Той беше загубил контрол над страната и над партията. Наследникът му обаче ги разочарова. За раздразнение на Димка властта бе поета от лоялния заместник на Хонекер, Егон Кренц — от трън, та на глог.
Все пак Димка смяташе, че на Горбачов ще се наложи да помогне на Кренц. Съветският съюз не можеше да допусне рухването на Източна Германия. Може би СССР щеше да оцелее със свободни избори в Полша и пазарна икономика в Унгария, но Германия беше нещо различно. Подобно на Европа и тя бе разделена на Източна и Западна, комунистическа и капиталистическа. Триумфът на Западна Германия щеше да означава възход на капитализма и край на мечтите на Маркс и Ленин. Дори Горбачов не можеше да го допусне — или?
Две седмици по-късно Кренц извърши обичайното поклонение в Москва. Димка се здрависа с човек с месеста физиономия, гъста сива коса и изглед на самодоволна удовлетвореност. На младини може и да е бил разбивач на сърца.
Във величествения си кабинет с боядисани в жълто стени Горбачов го посрещна с хладна любезност.
Кренц носеше със себе си доклад от главния планировчик — според него Източна Германия беше банкрутирала. Кренц заяви, че Хонекер укрил доклада. Димка знаеше, че истината за източногерманската икономика е била укривана в продължение на десетилетия. Цялата пропаганда за икономически ръст е била лъжа. Производителността във фабриките и мините беше с около петдесет процента по-ниска от тази на Запад.
— Поддържахме се със заеми — заяви Кренц на Горбачов, както си седеше на черно кожено кресло във величествения кабинет с жълти стени в Кремъл. — Десет милиарда германски марки годишно.