Прагът на вечността [bg]

— Ще се видя с дъщеря си Алис. Избягала е от Източна Германия.

— Родителите ти още ли са там?

— Да, и сестра ми Лили.

И Каролин, помисли си Вали, но не я спомена. Искаше и тя да избяга. Дълбоко в сърцето си още скърбеше за нея, въпреки изминалите години.

— Ребека е тук, в Западен Берлин — добави той. — Сега е голяма клечка във Външното министерство.

— Знам. Тя ми помогна. Може би ще направим статия за разделено от Стената семейство. Тя ще покаже причиненото от Студената война човешко страдание.

— Не — твърдо отсече Вали. Не беше забравил интервюто с Джаспър от шестдесетте, което донесе толкова неприятности на семейство Франк на Изток. — Източногерманското правителство ще причини страдания на семейството ми.

— Лоша работа. Както и да е, приятно ми беше да се видим.

Вали се настани в президентския апартамент. Включи телевизора във всекидневната. Машината беше Франк, произведена във фабриката на баща му. Новините бяха посветени изцяло на бегълците от Източна Германия през Унгария, а вече и през Чехословакия. Той имаше навика да държи телевизора включен, докато върши нещо друго. Развълнува се, когато научи, че Елвис правел същото.

Взе си душ и облече чисти дрехи. После от рецепцията му позвъниха, че Хелмут и Алис са долу.

— Нека се качат — отвърна Вали.

Чувстваше се нервен, което бе глупаво. Та това беше дъщеря му. Само дето я бе виждал един-единствен път за нейните двадесет и пет години. Тогава беше кльощава, русокоса и дългокоса тийнейджърка, която му напомни за Каролин при първата им среща през шестдесетте години.

Минута по-късно се позвъни и той отвори вратата. Алис вече бе млада жена без тийнейджърска непохватност. Косата й беше късо подстригана на бретон и тя вече не приличаше толкова поразително на младата Каролин, въпреки че имаше нейната усмивка от хиляда вата. Облечена беше в износени източногермански дрехи и протъркани обувки. Вали си взе бележка да я разведе из магазините.

Неловко я целуна по двете бузи и се здрависа с Хелмут.

Алис огледа апартамента и рече:

— Леле, хубава стая.

Нищо не представляваше в сравнение с хотелите в Лос Анджелис, но Вали не й го каза. Имаше да усвоява много, но и разполагаха с много време.

Той поръча кафе и сладкиши от румсървиса. Седнаха около масата във всекидневната.

— Това е странно — искрено започна Вали. — Ти си мое дете, но не се познаваме.

— Аз обаче знам твоите песни — каза му Алис. — Всичките. Теб те нямаше, но ти си пял за мен през целия ми живот.

— Това звучи чудесно.

— Да.

Разказаха му в подробности историята на бягството си.

— Погледнато в ретроспекция беше лесно — обобщи Алис. — Тогава обаче бях уплашена до смърт.

Те живееха временно в апартамент, нает за тях от счетоводителя на фабриката Франк, Енок Андерсен.