Властелинът на пръстените
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Властелинът на пръстените». Краткое содержание книги:
А когато Сам чу това, гръмко се разсмя от върховна радост, стана и се провикна:
— О, велика слава и блясък! Всичките ми желания се сбъднаха!
И после заплака.
И цялата армия се разсмя и заплака, а сред веселието и сълзите ясният глас на менестрела се надигна като звън на злато и сребро и всички притихнаха. И той им пя, ту на елфически език, ту на 3ападния, докато наранени от сладките думи, сърцата им преляха и радостта бе остра като меч и мислите им отлетяха натам, где болка и наслада текат една до друга, а сълзите са благодатно вино.
И накрая, когато Слънцето се търкулна по небосвода и дърветата протегнаха дълги сенки, той свърши.
— Славете ги с велика слава! — изрече поетът и коленичи. Тогава Арагорн се изправи, цялата армия се надигна и всички минаха в приготвените шатри за пир и веселба до края на деня.
Отведоха Фродо и Сам в една странична палатка, там старите им дрехи бяха свалени, ала слугите ги сгънаха и с почит ги прибраха настрани, дадоха им чисти одежди. После се появи Гандалф и за учудване на Фродо носеше в ръцете си меча, елфическия плащ и митрилната ризница, които му бяха отнети в Мордор. За Сам донесе позлатена стоманена ризница и елфическия му плащ, изчистен от петна и драскотини, после положи пред тях два меча.
— Не искам никакъв меч — каза Фродо.
— Задължително е, поне тази вечер — възрази Гандалф. Тогава Фродо взе малкия меч, който Сам бе положил край него в Сирит Унгол.
— Подарявам ти Жилото, Сам — каза той.
— Не, господарю! На вас го даде господин Билбо и не бива да го разделяте от сребърната ризница, пък и той не би искал никой друг да го носи сега.
Фродо отстъпи, а Гандалф, сякаш им бе оръженосец, коленичи и ги препаса с мечовете, после се изправи и ги увенча със сребърни коронки. Когато привършиха с обличането, потеглиха към пиршеството; там седнаха на кралската трапеза заедно с Гандалф, крал Еомер Рохански, принц Имрахил и всички пълководци, там бяха и Гимли с Леголас.
Но когато след Минутата на мълчание донесоха виното, пристигнаха и двама оръженосци да обслужват кралете, така поне изглеждаше от пръв поглед — единият бе облечен в сребро и самур като стражите на Минас Тирит, а другият в бяло и зелено. Но Сам се зачуди що ли търсят такива млади момчета в армията от снажни мъже. А после, като наближиха така, че ясно да ги различи, той изведнъж се провикна:
— Ама гледайте, господин Фродо! Вижте ги! Да пукна, ако това не е Пипин! Господин Перегрин Тук, исках да кажа, и господин Мери! Колко са пораснали! Божичко! Виждам аз, че и други имат какво да поразкажат.
— Имаме наистина — обърна се към него Пипин. — И ще започнем разказа веднага след края на пиршеството. Междувременно поразпитайте Гандалф. Вече не е такъв мълчаливец както преди, макар че по-често се смее, отколкото приказва. Засега двамата с Мери сме заети. Забелязали сте, надявам се, че сме рицари на Града и Пределите.
Най-сетне радостният ден свърши; когато Слънцето залезе, а кръглата Луна бавно изплува над мъглите на Андуин и пръсна искри по тръпнещите листа, Фродо и Сам седнаха под шепнещите дървета сред аромата на прекрасния Итилиен, до късна нощ разговаряха с Мери, Пипин и Гандалф, а по някое време към тях се присъединиха Леголас и Гимли. Така Фродо и Сам узнаха много от онова, що се бе случило с Отряда след разпадането на задругата в онзи тежък ден на Парт Гален край водопада Раурос и колкото повече разпитваха, толкова повече неща имаше за разправяне.
Орки, говорещи дървета, безкрайни степни левги и препускащи конници, блеснали пещери, бели кули и златни Чертози, битки и могъщи кораби с издути платна — всичко това прелиташе пред очите на Сам, докато съвсем го замая. Но сред всички тия чудеса той непрестанно се връщаше към удивлението от ръста на Мери и Пипин, накрая ги накара да се премерят с него и Фродо. Сетне се почеса по главата.
— Не мога да го разбера, на вашата възраст! Но това си е — джудже да стана, ако не сте три инча по-високи, отколкото ви се полага.
— Джудже едва ли ще станеш — заяви Гимли. — Но какво ви казвах? Не могат простосмъртни да пият от еликсирите на ентите и да се надяват, че ще им се размине като след халба бира.
— Еликсирите на ентите? — повтори Сам. — Пак започвате с тия енти, ама какви са те, хич не ми е ясно. Че то седмици ще ни трябват, додето преглътнем всички тия истории!
— Без седмици няма да мине — съгласи се Пипин. — А после ще трябва да заключим Фродо в някоя кула на Минас Тирит, докато опише всичко. Инак ще забрави половината и горкият стар Билбо ще бъде ужасно разочарован.