Разбиваща жега

— Аз съм полицейски началник Куули, това е капитан Хийт — каза Иън. — Дошли сме при Крисчън. Той тук ли е?

Мъжът погледна към Руук, когото Иън бе пропуснал да представи.

— А вие сте…?

— Джеймисън Руук. Журналист и заинтересован участник.

Мъжът се замисли за миг, преди да го разпознае.

— Онзи Джеймисън Руук? От „Фърст прес“?

Хийт наблюдаваше развеселено съпруга си. Той беше чувствителен и лесно се дразнеше, но благодарение на тази лека невротичност и най-незначителният комплимент можеше да го накара да се надуе като паун.

— Точно така. Чували сте за мен! — Той се обърна към Хийт и посочи с палец към масона. — Чувал е за мен, Хийт!

Тя кимна и едва сдържа усмивката си.

— Виждам.

Мъжът сграбчи ръката на Руук и енергично я разтърси.

— За мен е удоволствие, аз съм ви голям почитател. Статията ви в „Нешънъл джиографик“ за ромите във Франция беше удивителна.

Руук кимна.

— За ромите това е национална трагедия.

Раздразнението на Иън вече беше очевидно.

— Никак не ми е приятно да ви прекъсвам, но сме дошли да разговаряме с Крисчън Фоти за убийството на дъщеря му — каза той на мъжа.

Хийт настръхна. Дори това късче информация беше повече, отколкото тя би разкрила, но трябваше да си напомни, че друг води разследването.

— Разбира се, разбира се. Сближиха се съвсем наскоро, но той го приема много тежко.

Хийт си записа, че онова, което им беше казала Тами за Клоуи и баща й, се потвърждава, а непознатият остана съсредоточен върху Руук.

— Прочетох какво е станало. Вие сте я открили, нали?

— Да — потвърди Руук, внезапно сериозен. И той умееше да дели нещата, когато му изнасяше, но труп не се забравя лесно. Онези, които бе видяла през годините, понякога преследваха и Хийт. Съпругът й също видя предостатъчно, докато я придружаваше, но този случай го засягаше лично и тя знаеше, че споменът никога няма да го напусне.

Масонът сякаш разбираше травмата му.

— Крис ужасно се разстрои, когато разбра. Такава трагедия.

— Представям си — отговори Руук.

Хийт срещна погледа му и замълча. Дори Иън си спести коментара. Непознатият разговаряше със съпруга й, което означаваше, че засега трябва да се отдръпнат.

— Не чух името ви — каза Руук.

„Най-сетне“ — помисли си Хийт, а мъжът изправи рамене.

— Бил Холц, на вашите услуги. Аз съм един от секретарите на тази ложа.

Тя си записа името му, а Руук продължи:

— Винаги съм се чудил какво е да членуваш в орден като масонския. Древните братства са били безкрайно интересни…

— Руук! — изсъска му Хийт. Не биваше да му позволи да се отплесне, но той размаха ръка зад гърба си и тя замълча. Можеше да му отпусне минутка-две.

— Организацията ни е много инклузивна — каза Холц. — Имаме членове от всички слоеве на обществото. Нека ви уверя, че с радост бихме приели мъж от вашия калибър…