Разбиваща жега

— Хийт, ужасно ме засегна. Как можа най-безсърдечно да ме сравниш с мишле с бисквитка!

Тя повдигна извинително рамене.

— Просто наричам нещата с истинските им имена.

— Хийт, млада жена загуби живота си и аз съм пределно наясно, че в полицията ме подозират. Искам да разбера какво е станало с Клоуи повече от всеки друг. Това ми е приоритет. — Тя усети, че се задава „но“. — Но ако получа възможност междувременно да добия нови знания за нещо, което отдавна ме интересува, кой съм аз, че да й обърна гръб?

— Съсредоточи се върху случая — настоя тя.

— Случаят и нищо друго освен случая.

Иън седеше в колата си пред масонската ложа в Камбрия — невзрачна на вид сграда от розови тухли с триъгълен бял покрив и четири бели колони. Руук обаче не изглеждаше никак разочарован.

— Важното е какво става вътре — каза той, сякаш бе прочел мислите й.

Хийт спря до тротоара зад Иън и паркира. После тримата отвориха вратите и излязоха на тротоара като състезатели по синхронно плуване, които изплуват от водата в перфектен унисон.

Двамата мъже моментално тръгнаха един към друг. Иън не просто смяташе Руук за потенциален заподозрян; в настоящата им среща имаше и личен елемент. Руук протегна ръка, а той пристъпи напред и здраво я стисна.

— Внимавайте — каза Иън, — защото ви наблюдавам. Съпругата ви може да вярва на историйките ви, но за мен това не се отнася.

— Достатъчно — каза Хийт. Държаха се като две мъжки птици, които си пазят територията и се перчат една на друга, изпъчили гърди.

Иън стискаше ръката на Руук толкова силно, че той леко трепна, но нямаше никакво намерение да прекъсне здрависването.

— Доверието на жена ми е всичко, от което имам нужда, за да спя спокойно.

Иън върна напрегнатата му усмивка.

— Не знаех, че и вие ще дойдете, господин Руук. Необичайно е предвид обстоятелствата.

Говореше през зъби, а вените на слепоочията му пулсираха. Хийт отговори, преди Руук да успее да направи някоя насмешлива забележка, която би вбесила Иън. Точно сега имаха нужда от него.

— Руук държи да открие истината.

Иън й отговори, без да престава да се взира в Руук.

— Или да я погребе.

— Стига, момчета — строго каза тя. — Оставете надхващането за после. — После рязко се обърна към Иън: — Иска се обективност, забрави ли? Способен ли си изобщо на това?

За миг нито един от двамата мъже не отклони поглед, но накрая тя докосна ръката на Руук и той разхлаби смъртоносната си хватка. Вместо да отговори на въпроса й, Иън се постара да му влезе под кожата. Както и под нейната.

— Сигурно знаете, че навремето с Ники бяхме женени.

Той сви ръката си в юмрук, за да замаскира болката, която изпитваше. Направи й впечатление, че Руук не се опитва да крие своята. Раздвижи пръстите си, а после потърка кокалчетата на дясната си ръка с лявата.

— Бракът ви е бил трагично кратък, както разбирам.

Иън сви рамене.

— Някои неща не продължават дълго, колкото и да е приятно преди края.