Разбиваща жега

Иън се намеси с нов въпрос:

— Къде се виждахте?

— На различни места. Понякога у нас, понякога в ложата. На две пресечки оттук има закусвалня, понякога обядвахме там. Друг път тя се обаждаше и просто искаше да си говорим.

— За нещо конкретно ли? — попита Хийт.

Той поклати глава.

— Не. Понякога ми разказваше как е минал денят й, а аз й разказвах за моя. Понякога ме разпитваше за годините, през които бяхме разделени. Нищо конкретно, просто искаше да си говорим.

— Има ли още нещо, което бихте могли да ни кажете, господин Фоти? — попита Хийт, а той поглади брадата си и понечи да каже „не“, но се спря, а Ники и Иън веднага се наведоха към него.

— Какво? — подкани го тя.

— Веднъж видях календара й.

— Не намерихме календар — коментира Иън.

— В телефона й.

— И телефона й не сме намерили.

— Нещо направи ли ви впечатление? — намеси се Хийт.

— Заета беше, той беше пълен с ангажименти.

— Но не забелязахте нищо конкретно, така ли? — настоя тя.

— Забелязах едно нещо. Не знам защо, но ми направи впечатление, може би защото ми напомни на една игра.

Хийт искаше да махне с ръка, за да го подтикне да разказва по-бързо, но той продължи по обиколния път.

— С Клоуи играехме на шах. Преди да… преди да си отида. Малка беше, но много умна, учеше бързо. Наскоро пак играхме и ме би и двата пъти.

Иън въздъхна.

— Това какво общо има с календара й? Да не би да се е канела да посети Манхатън, за да изиграе партия шах в Уошингтън скуеър парк?

— Не, не, нищо подобно — отговори Фоти, който явно не долови нетърпението на началника на полицията. — Имаше среща с някого и името беше шахматна фигура. Кинг… не, Бишъп7? Не, не…

— Руук8? — помогна му Иън, а Фоти щракна с пръсти и го погледна.

— Точно така!

По дяволите. Където и да отидеха, някой споменаваше, че Клоуи е трябвало да говори с Руук, но никой не знаеше защо. Жалко, че тя не беше настояла да се видят по-скоро.

— Нещо друго? — попита Иън. Беше готов да сложи край на разпита, но не пропусна възможността да се ухили нагло на Руук.

„За него косвената връзка с Клоуи е достатъчна, за да представлява мотив“ — помисли си Хийт. Всичко се въртеше около Руук и статията, която е пишела Клоуи — как беше възможно да не е свързан с убийството? Макар и малко вероятни, възможности не липсваха, например:

Руук е искал да попречи на Клоуи да напише статията си.

Руук е искал да открадне статията за себе си.

Руук е спял със студентка и нещо се е объркало.

За Ники нито една от хипотезите не беше реалистична, но тя си даваше сметка, че Иън е прав за едно — не беше в състояние да бъде напълно обективна.