Отсенки от себе си
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Мъглороден #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Artline
- ISBN: 978-619-193-088-3
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Отсенки от себе си». Краткое содержание книги:
Не е изненадващо, помисли си. Извади уискито и отпи дълга глътка. Пфу. Прекалено остър вкус, и определено твърде топло. Отпи още една глътка, докато се въртеше из хола. Тузарските квартали като този бяха прекалено тихи. Отвън би трябвало да се чуват викове. Така бе редно да е в града. Отвори сандъка до купчината одеяла и откри, че съдържа три изпрани и грижливо сгънати готови тоалета. Териските роби бяха на дъното. По вече оформените твърди гънки там, където се бяха намачкали, личеше, че не ги е носила често. Другите два комплекта бяха модерни. Онзи най-отгоре бе по-предизвикателен от долния.
Надигна бутилката още веднъж, след което се върна в стаята с трупа. Уакс бе свалил шапката и палтото си и бе коленичил до тялото по жилетка и платнен панталон.
— Виждам, че вече си открил алкохола — отбеляза той. — Колко несвойствено за теб.
Уейн се ухили и предложи бутилката на Уакс, който отпи малка глътка.
— Ъх — възкликна, докато му я връщаше. — Това убийство е доста неприятно, Уейн.
— Уверен съм, че и тя е смятала така.
— Дава основание за прекалено много въпроси. Защо е напуснала Селото и защо е избрала да живее тук? Атмосферата не е особено териска.
— О, аз мога да ти кажа защо е дошла тук — каза Уейн.
— Е?
— Постави се на мястото на някоя териска на четирийсетина години, прекарала целия си живот в изолация. Жена, достатъчно възрастна, че да е изпуснала шанса да бъде необуздано, свободно младо момиче, и която започва да съжалява, че не е направила нещо по-дръзко.
— Терисците не копнеят за необузданост — възрази Уакс, докато разглеждаше раната на трупа и си записваше нещо в тефтерчето. — Не са дръзки. Сдържани са по природа.
— Не сме ли терисци и ние?
— Ние сме изключение.
— Всеки е изключение от някое правило, Уакс. Това момиче е напуснало Селото и е открило цял един нов свят. Трябва да е имало нещо в нея, което е копнеело за приключения.
Уиски.
— Така е — призна Уакс. — Не я познавах добре, но обичаше да се измъква скришом от Селото като млада. Преди много време.
— И пак е избягала — отбеляза Уейн, — защото Селото е така монотонно, че би убило и писар от скука. Дори Стерис не би издържала да живее там, по дяволите.
— Уейн…
— Нашата госпожица тук — каза Уейн, като махна с бутилката към мъртвата жена, — отначало се е опитвала да остане консервативна, затова си е намерила работа като чиновник. Благопристойно занимание за терисец. Самоубедила се е, че хубавият апартамент ще бъде безопасно място, далеч от ужасите на по-долнопробните квартали, и затова си струва парите. Доста просто. Но след това се е съгласила да иде някъде с колегите си от бижутерния магазин, и си е позволила да пие. И й е харесало. Събудило е у нея спомени за питиетата, до които е успявала да се добере тайно като млада. Поискала е още, затова е купила цяла камара различни видове алкохол, за да ги изпробва. Най-много й е допаднал портвайнът, между другото.
— Има логика — съгласи се Уакс.
— Постепенно започва да носи все по-смели и разголени рокли, да прекарва повечето вечери навън. След още няколко месеца е щяла да се превърне в момиче, в чиято компания можеш да си изкараш наистина добре.
Уиски.
— Но не е имала тази възможност — каза Уакс тихо.
Извади нещо от джоба си и го подаде на спътника си. Малка книжка с кожена подвързия, джобен размер.
— Виж това.
Уейн го пое и прелисти няколко страници.
— Какво е това?
— Книгата, която ми даде Смърт.
Викът на Мараси се изгуби сред рева на тълпата, който посрещна края на речта на губернатора. Откъм благородниците се чуваха любезни ръкопляскания, откъм повечето работници — крясъци и ругатни. Шумът погълна гласа и като единствен плисък насред бурно море.
Трескаво се пресегна към чантата си, докато стражът с тъмното палто се целеше в губернатора, вдигнал револвера. Не. Нямаше време да търси пистолета си. Трябваше да направи нещо друго.
Скочи пред мъжа и забави времето.
Този път бе глътнала метал — бе се погрижила да не пропусне да го направи след неприятната случка тази сутрин. Аломантията й създаде сфера от силно забавено време, която обхващаше нея, почти-убиеца и още няколко от застаналите наблизо хора.