Черният списък

ГЛАВА 6.

Лиля вече отдавна спеше, а аз се въртях в леглото си. Знаех, че оттатък стената не спи и Татяна — и неизвестно защо тази мисъл ми пречеше да се успокоя и да заспя.

Когато се прибрахме, Ирочка я нямаше. Прибрала се, колкото да приготви вечерята, и пак излязла някъде с Мазаев. В стаята си Таня преглеждаше материалите за пожара.

— Искам по-бързо да ги прочета и да ги върна — обясни ми тя. — Не е хубаво служебни документи да се намират в чужди ръце. Момчето може да си има неприятности. А и на мен ще ми е по-спокойно.

Дори в литературното си творчество тя си оставаше следовател.

— Идва жена ви. Намери ли ви на плажа?

— Да, благодаря, Танечка.

— Много е красива.

Татяна каза това без завист, но и без възхищение. Просто констатира факта. Следовател…

— Тя ми е бивша жена.

— Така ли? Не знаех.

— Лиля не ви ли е казала? Вече три години, откак сме разведени.

— Дима, би трябвало отдавна да престанете да се учудвате. От вашето момиченце човек не може и думичка да измъкне, ако не попита специално. От нея би излязла превъзходна дупка.

— Какво би излязло? — не разбрах аз.

— Дупка, в която можеш да изшептиш тайните си, да я закопаеш и да бъдеш сигурен, че никой никога нищо няма да научи. Умее да си държи езика зад зъбите.

— Което е вярно, вярно е — съгласих се аз, като неволно се любувах на светлите коси и пухкавите, но много добре поддържани пръстчета на Таня.

С всеки час тя ми харесваше все повече и аз започнах сам на себе си да се чудя — защо по-рано изобщо не можех да възприема пълните жени? Толкова ли се бях заплеснал по Ритка?

Тогава пожелах на Таня лека нощ и се прибрах в нашата стая, но ето че вече час и половина не можех да заспя. А по всичко личеше, че Ирочка още не се бе прибрала, във всеки случай не бях чул нито стъпките, нито гласа й, а аз имам добър слух.

Внимателно, като се стараех да не събудя Лиля, станах, навлякох дънките и ризата, обух си джапанките и излязох в галерията. Обиколих от другата страна на къщата и веднага видях светлината в прозореца на стаята, в която живееха жените. Значи Таня още четеше документите.

Като стъпвах на пръсти, се прокраднах до прозореца и надникнах. Точно така — и двете легла бяха празни, Ирочка още се разхождаше със своя социолог, а Таня бързо набираше текст на компютъра, като току поглеждаше в книжата на Лисицин. След около пет минути се сепнах и разбрах, че стоя като някой глупак и се блещя в Татяна, безсилен да помръдна. Все пак тя ми действаше хипнотизиращо.

Решението узря в главата ми, преди изобщо да успея да разбера. Бързо влязох в стаята, отидох при Татяна и я хванах за ръката.