Обречена на теб [bg]

Гидиън отмести назад стола си и се изправи с енергично и елегантно движение. Четиримата мъже, седнали на масата, погледнаха към мен и също станаха. С тях имаше и две жени, които се извърнаха, за да ме погледнат.

Спомних си, че трябва да се усмихна, и тръгнах към голямата кръгла маса, която се намираше на централно място в ресторанта. Пристъпвах внимателно по дървения под и се опитвах да не обръщам внимание на погледите, които събирах, тъй като Гидиън бе вперил тъмния си поглед в мен.

Ръката ми трепереше леко, когато я протегнах към него.

— Съжалявам, че закъснях.

Съпругът ми ме прегърна с една ръка и леко докосна устни до слепоочието ми. Притисна кръста ми толкова силно, че изпитах болка и се отдръпнах.

Погледът му бе изпълнен с толкова страст и с такава безумна любов, че сърцето ми подскочи. Обзе ме радостно удоволствие. Познавах този поглед — осъзнах, че съм накарала Гидиън да потръпне и сега той се опитва да потисне чувството. Стана ми приятно да разбера, че все още мога да го направя. Даде ми мотивация да напрегна всичките си сили и да избера най-подходящата рокля, с която да премина по пътеката до олтара и да застана до Гидиън.

Погледнах останалите хора на масата:

— Здравейте.

Гидиън откъсна поглед от лицето ми.

— Приятно ми е да ви представя съпругата си Ева.

Стреснах се, ококорих широко очи и се обърнах към него.

Светът си мислеше, че още сме само сгодени. Не бях разбрала, че възнамерява да оповести брака ни.

Страстта в погледа му изчезна. Гидиън ме погледна топло, явно се забавляваше.

— Това са членовете на борда на фондация „Кросроудс“.

Изненадата ми толкова бързо премина в любов и благодарност, че се олюлях. Гидиън ме задържа да не падна, винаги го правеше — във всяко едно отношение. В момент от живота ми, в който бе твърде вероятно да се чувствам леко нестабилна, той ми даваше за какво да се хвана.

Представи ми всеки един от членовете поотделно, след което дръпна стола ми и ме настани на масата. Обядът мина неусетно в оживени разговори и с изобилие от прекрасна храна. Зарадвах се, че идеята ми да добавим в биографията на Гидиън сведения за ролята му в „Кросроудс“ е довела до повече посещения в сайта на фондацията. Препратките към нея, които бях предложила, бяха увеличили броя на желаещите да помогнат.

Стана ми много приятно, че Гидиън седи съвсем близо до мен и държи ръката ми под масата.

Когато ме попитаха какви други идеи имам, поклатих глава:

— На този етап не съм достатъчно квалифицирана, за да предложа нещо стойностно. Вие всички се справяте чудесно.

Главният изпълнителен директор Синди Вело ме погледна и ми се усмихна широко:

— Благодаря ти, Ева.

— Бих искала да присъствам на съвещанията на борда като наблюдател и да се запозная с дейността ви. Надявам се, че ще успея да ви помогна по друг начин, ако не мога да допринеса с нови идеи.