Градът на нощната страна [bg]

— Разбира се, че съм сигурна! — тросна се тя.

— И хората в ЕИПИ се съгласиха с тази идея? Не смятат ли, че е рискована?

— Съгласиха се, разбира се.

— Всички до един?

— Не съм включила всички от института. Какво ви влиза в работата?

— А, нищо — отстъпих привидно. — Извинете. Просто проявих любопитство. — Опитах се да си придам невинен вид. — И кога е големият ден? Защо вече не сте го направили? Притежавате доста голямо парче от града, нали?

— Но не достатъчно! — отвърна тя и внезапно се разпали. — Въобще не е достатъчно! Освен това зарядът още не е готов. Трябва да бъде точно изчислен и поставен на правилното място. Наистина не искам никой да пострада.

Кимнах.

— И кога ще бъде готов?

— О, честно казано, нямам представа — призна тя. — Моите хора от института ще ме информират, когато стане. Казаха ми, че щяло да отнеме само няколко седмици.

Време беше да си вървя.

— Г’ Накада — рекох. — Бяхте много любезна, но ще ви помоля само за още една услуга. Ще бъдете ли така добра да ме информирате веднага щом узнаете точната дата? Моля ви. Достатъчно е да ми пратите съобщение, нищо повече не искам.

Тя се усмихна и ме дари с доброжелателен поглед.

— Разбира се. С удоволствие.

— Аз… зная, че сте много заета. И все пак, докато още сме на тази тема, ще направите ли усилието да го въведете в бележника си? За да не забравите.

Погледът ѝ вече не бе така доброжелателен.

— Защо пък не? — отвърна тя. — Вече е направено.

— Благодаря — казах.

След което си тръгнах. Трябваше да изляза час по-скоро, преди да изгубя самообладание и да я застрелям.