Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
Когато били изговорени тези думи, ключът от устата на принцесата изчезнал и, казват, тя разбрала, че така е извършена замяна. Ключът отишъл при онзи, за когото били предназначени думите, а думите в замяна на ключа дошли при принцеса Атех...
Даубманус твърди, че принцеса Атех била все още жива по негово време и един музикант от XVII век, някакъв турчин от Анадола на име Масуди, я срещнал и разговарял с нея. Този човек изучавал изкуството на ловците на сънища и притежавал нещо като арабска версия на хазарската енциклопедия или речник, но тогава, когато срещнал принцесата, още не знаел всички статии на този речник и не разбрал думата "ку", когато я споменала принцеса Атех. Тази дума била от хазарския речник и означавала вид плод и ако бил проумял това, Масуди щял да се сети кой стои пред него, и можел да си спести всички сетнешни усилия в овладяването на това умение; от нещастната принцеса можел да научи за лова на сънища повече, отколкото от който и да било речник. Но не я познал и изпуснал своя най-добър лов, мислейки, че е безполезен. Затова, както разказва една легенда, собствената камила му плюла в очите.
З
ЗИДАР НА МУЗИКА
ЗИДАР НА МУЗИКА - хазарите имали строители, които дялали и поставяли огромни парчета стени от сол по пътя на ветровете. На пътя на всеки от четирийсетте хазарски вятъра (от които половината били солени, половината - сладки) била зидана купчина солени камъни и когато веднъж в годината настъпвало времето за подновяване на ветровете, хората се събирали на тези места и слушали кой от строителите е съчинил най-хубавата песен. Защото ветровете в допир с грамадите, като се провирали между тях или им решели върховете, свирели винаги различна песен дотогава, докато не изчезнели всички камъни заедно със зидарите, изпрани завинаги от дъждовете, удряни от погледите на минувачите и лизани от езиците на овни и бикове.
Такъв един зидар на музика, арабин, тръгнал с някакъв евреин и хазарин да чуе как ще свирят напролет неговите камъни. Край един храм, където хората сънували общи сънища, евреинът и хазаринът се скарали и в разпрата загинали. Арабинът, който спял по това време в храма, бил обвинен, че е убил евреина, защото се знаело, че му е съсед и че не се понасят. Така евреите поискали смъртно наказание за него. Арабинът си помислил: който се кара на три страни, няма да избяга на четвьрта. Защото в хазарската държава гърците са под защитата на християнския закон,евреите - на еврейския, арабите - на исляма, тоест закони, много по-обхватни от хазарската държава... Поради това арабинът се защитавал, като твърдял... (на това място текстът е изличен). И така вместо да получи смъртно наказание, бил поставен да гребе на галера и успял дори да чуе музиката на мраморите, преди да се разпаднат в твърда тишина, в която се разбива чело.
И
ИБН (АБУ) ХАДРАШ
ИБН (АБУ) ХАДРАШ -дявол, който отнел пола на принцеса Aтex. Обитавал в пъкъла мястото, където се пресичат пътеката на Луната и пътеката на Слънцето. Той бил поет и написал следните стихове за себе си:
Стиховете на Ибн Хадраш запазил един човек на име Ал-Мазрубани, който събирал стихове на демони и през XII век съставил книга от демонска поезия (да се сравни с арабската сбирка на Ахмад абу-ал-але Ал-Маари, която отбелязва това сведение).
Ибн Хадраш яздел кон с широка стъпка. Всеки ден и днес се чува по някой удар от копито-то на коня му, понесъл се в тръс.
К
КАГАН
КАГАН - титла на хазарския владетел, чието значение идва от татарската дума "кан", което значи княз. Според твърдението на Ибн Фадлан хазарите погребвали каганите под водата, в потоците. Каганът винаги делял властта със своя съвладетел, от когото бил по-стар само с толкова, колкото да му се каже "добър ден" преди на онзи, другия. По всяка вероятност каганът е произхождал от стар владетелски, може би тюркски род, а царят, или бегът, неговият съвладетел, е бил от народа, тоест хазар. Единствено свидетелство от IX век (Якуби) казва, че още през VI век освен кагана имало и негов представител - халифа. За съвладичеството при хазарите най-доброто свидетелство е оставил Ал-Ищакхри. Неговият текст, датиращ от 320 година по хиджра[12] (932 година по Христа), гласи, както следва:
12
Преселението на пророка Мохамед от Мека в Медина през 622 г, която се смята за първа година според мюсюлманското летоброене - б. пр.