Хазарски речник [bg]

Смята се, че в арабските преводи е запазен известен брой стихове или текстове, родени от нейното усърдие. Изследователите на хазарската история по време на преминаването на този народ в друга вяра били особено привлечени от стиховете, посветени на хазарската полемика. Според едно мнение това били любовни песни, допълнително използвани като аргументи в споменатата полемика, когато хронистите на тази полемика започнали да записват случките. Както и да е, в тази полемика Атех участвала с голям жар и успешно оспорила еврейските и християнските участници в полемиката, така че накрая помогнала на ислямския представител Фараби Ибн Коран и заедно с хазарския каган, своя господар, приела исляма. Гъркът, който участвал в полемиката, като разбрал, че губи, се съюзил с еврейския пратеник и двамата заедно осъдили принцеса Атех да бъде предадена на подземните сили на двата пъкъла - на еврейския Белиал и на християнския Сатана. За да не свърши така, Атех решила доброволно да избяга в третия пъкъл, при ислямския Иблис. Тъй като не можел изцяло да промени решението на другите два пъкъла, Иблис й отнел пола, осъдил я да забрави всичките си стихове и своя език освен една дума, която гласи "ку", но й дарил вечен живот. Изпратил й злия дух на име Ибн Хадраш, който й се явил в образа на щраус, и той изпълнил тази присъда. Така принцеса Атех останала да живее вечно и можела да се връща на всяка от своите мисли и думи отново безброй пъти, без да бърза, защото вечността притъпила усещането й, какво във времето идва преди и какво после. Но любов можела да има само насън. Така принцеса Атех напълно се посветила на своята секта на ловците на сънища, хазарските свещеници, които се занимавали със създаване на своего рода земна версия на онзи небесен регистър, за който споменава Светото писание. Нейното и тяхното умение й давали възможност в чужди сънища да праща заръки, свои или чужди мисли и дори предмети. Принцеса Атех можела да се яви насън на мъж, по-млад от нея хиляда години, и каквато и да е вещ можела да изпрати на лицето, което я сънува, също толкова сигурно, колкото е бързоходството на кон, поен с вино. Само че много, много по-бързо... Описана е една такава постъпка на принцеса Атех. Тя сложила веднъж ключа от своята спалня в устата си и чакала, докато чула музика и нежен глас на женско отроче да изговаря следните думи:

- Постъпките в човешкия живот са подобни на ястие, а мислите и чувствата са като подправките. Тежко на онзи, който посоли черешите или залее сладкиша с оцет...