Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
"Що се отнася до хазарската политика и начина на управление, техният владетел се нарича каган на хазарите. Той е с по-висок ранг от хазарския цар (бак или бег), само дето царят му дава званието каган. Когато искат да наименуват каган, довеждат избраника и го задушават с къс свила, докато почти му секне дъхът; и тогава го питат: "Колко дълго искаш да управляваш?", а той отговаря: толкова и толкова години. Ако умре, преди да е изтекъл срокът, пито-платено. Ако не, убиват го, щом свърши упоменатата година. Каганът има власт само в домовете на видните хора. Няма право да нарежда и забранява, но е уважаван и хората падат ничком в негово присъствие. Каганът се избира от група видни хора, които нямат нито власт, нито пари. Когато дойде ред на някой от тях да заеме владетелското място, те го избират, без да гледат имотното му състояние. Узнах от сигурно лице, че видяло на улицата млад човек да продава хляб. Говорело се, че след смъртта на кагана освен този младеж няма друг, който да заслужава мястото на кагана, но той бил мюсюлманин, а мястото на кагана се давало само на евреи."
Съвладетелите на кагана обикновено били отлични бойци. Веднъж след някаква победа над врага отнесли в плен и птица улулица, която с крясъците си откривала извори с питейна вода. Тогава враговете им дошли да живеят с тях. Времето започнало да тече прекалено бавно. За година остарявали толкова, колкото по-рано за седем години; трябвало да сменят календара си, разделен на три месеца - слънчев, лунен и период без луна. Раждали се за двайсет дена, в едно лято имали девет жътви, а после девет последователни зими, за да изядат ожънатото. Пет пъти на ден почивали, петнайсет пъти готвели и сядали на трапезата, млякото им се запазвало само в нощите без месечина, които траели толкова дълго, че забравяли пътищата си, а когато най-сетне съмвало, не можели да се познаят, защото едни били пораснали, а други - остарели. И знаели, че когато отново се мръкне, това поколение повече никога няма да го има. Буквите, които изписвали ловците на сънища, ставали все по-големи и по-големи, едва успявали да им увиснат на краката, докато ги рисували, книгите станали недостатъчни и започнали да изписват буквите по скатовете на планините; реките течели страшно дълго до голямото море и една нощ, докато конете пасели на месечина, на кагана насън му се явил ангел и му рекъл:
- Богу са угодни твоите намерения, но не и твоите дела.
Тогава каганът запитал ловците на сънища какво значи този негов сън и откъде иде хазар-ската беда. Един от ловците казал, че се задава велик човек и времето се равнява по него. На това каганът отвърнал:
- Не е така, ние се смалихме и оттам е нашата беда.
После отстранил от себе си хазарските свещенослужители и ловците на сънища и наредил да повикат един евреин, един арабин и един грък да му разтълкуват съня. Решил заедно със своя народ да премине във вярата на онзи, чието обяснение бъде най-приемливо. Когато в двореца на кагана започнала полемиката за трите вери, каганът приел доводите на арабския участник, Фараби Ибн Корас, който между другото дал задоволителен отговор и на следния въпрос на кагана:
- Какво осветлява нашите сънища, които произлизат в пълен мрак, зад затворени очи? Споменът за светлината, която вече я няма, или светлината на бъдещето, която взимаме като предплата от утрешния ден, въпреки че още не е съмнало?
- И в двата случая това е несъществуваща светлина - отвърнал Фараби Ибн Кора. -Следователно за нас е все едно кой отговор е точен, и въпросът трябва да се приеме като несъществуващ.
Не е запазено името на кагана, който приел исляма със своите съветници. Знае се, че е погребан под знака "алиф" (арабска буква във формата на Полумесец). Други източници говорят, че се е наричал Катиб, преди да се събуе и да си измие нозете, за да влезе в джамията. Своето старо име и обувките си вече не намерил, когато след молитвата излязъл на слънце.
КОРА, ФАРАБИ ИБН
КОРА, ФАРАБИ ИБН (VIII-IX век) - ислямски представител в хазарската полемика. Сведенията за него са малко и противоречиви. Ал-Бакри, най-значителният ислямски хронист на хазарската полемика, не споменава името му. Смята се, че това е от уважение към Ибн Кора. Ибн Кора не обичал в негово присъствие да се споменават имена, дори неговото собствено. Смятал, че светът без имена става по-ясен и по-чист. Едно и също име крие и любов, и омраза, и живот, и смърт. Обичал да казва, че това просветление му дошло, когато една мушица се удавила в окото му, докато той гледал една риба, която по този начин била нахранена с мушицата. Според някои свидетелства Ибн Кора не стигнал до хазарската столица и не е участвал в прочутата полемика, въпреки че бил повикан. Според твърдението на Ал-Бакри еврейският участник в полемиката изпратил човек да отрови или съсече Ибн Кора, според други източници Фараби бил задържан по пътя и пристигнал, когато диспутът вече бил свършил. Изходът на полемиката обаче показва, че ислямският представител е присъствал - и още как - в двореца на кагана. Когато участниците се изненадали, че виждат Ибн Кора - тъй като някои от тях го смятали мъртъв, та трябвало да коват пръстени за помен, - той скръстил спокойно крака и поглеждайки ги с очи като две плитки лучени чорбици, казал: