Пръстът, който те сочи [bg]

Тринадесета глава

Според обичая си англичаните погребват покойниците също така бързо, както и бесят. При нормални обстоятелства доктор Гроув вече щеше да бъде изложен в параклиса на Новия колеж, но под някакъв претекст ректорът отложи церемонията с цели два дни. Лоуър използва тази отсрочка, за да припира Щал, а аз останах съвършено свободен, тъй като господин Бойл бе заминал за Лондон, придобил особено очарование за него, откакто там се бе заселила любимата му сестра.

По-голямата част от деня прекарах при пациентката си, за да наблюдавам резултатите от опита. Още от прага с радост видях, че и нейното състояние, и съответно резултатите са добри. Госпожа Блънди не само се беше събудила в пълно съзнание, а и бе хапнала малко рядка супа. Треската бе изчезнала, урината бе придобила здравословен горчив вкус и което бе най-поразителното, появили се бяха признаци на заздравяване на раната. Много слаби, разбира се, но за пръв път състоянието ѝ не се бе влошило след последната ми визита.

Бях възхитен и ѝ отправих сияеща усмивка с всичката тържествуваща сърдечност, която лекар може да изпитва към послушен пациент.

— Драга моя — казах ѝ, когато завърших прегледа, намазах я с мехлем и седнах на паянтовото столче. — Струва ми се, ще успеем да ви изтръгнем от лапите на смъртта. Как се чувствате?

— Малко по-добре, благодаря ви и хвала на Бог — отвърна тя. — Но се боя, че още не мога да се заловя за работа. И това ми е голяма грижа. С доктор Лоуър бяхте повече от добри и щедри, но няма да оцелеем, ако не мога да печеля пари.

— Дъщеря ви не печели ли достатъчно?

— Не толкова, че да се оправяме без дългове. Не ѝ е лесно да намира работа, защото ѝ се носи славата на избухлива и непокорна. Толкова е несправедливо! Нито една майка не е имала по-добра дъщеря.

— Понякога е по-смела в изказванията си, отколкото подобава на момиче в нейното положение.

— Не, господине, по-смела е в изказванията си, отколкото се позволява на момиче в нейното положение.

В слабия ѝ глас прозвуча възражение, но смисълът на казаното не ми стана ясен на мига.

— Нима има разлика? — попитах.

— Сара е отгледана в общество на съвършено равенство между мъжете и жените. Трудно ѝ е да приеме, че има неща, които са ѝ забранени.

С труд потиснах насмешка, но си напомних, че тя е моя пациентка и трябва да я поддържам в добро разположение на духа. При това бях предприел пътуването си, за да уча нови неща, и макар от това тук да не можех да почерпя нещо полезно, по онова време бях достатъчно толерантен, та да не ѝ противореча.