Пръстът, който те сочи [bg]

— Навярно сте доволен, че лечението ви се оказа успешно. Странно е колко силно искам да живея.

— Е, радвам се, че ви бях в услуга. Мисля, че открихме метод с несравнимо значение. Жалко, че си нямате никого освен Сара. Ако разполагахме с повече време, щяхме да ви потърсим ковач. Само си представете: ако ви бяхме влели кръв от як мъж, вече щяхте да сте на крак. Но се боя, че духът, съдържащ се в женската кръв, не способства толкова бързо за зарастване на счупена кост. Може след седмица или две да повторим кръвопреливането.

Тя се усмихна и ми каза, че е съгласна на всичко, което бих могъл да изисквам от нея. И аз си тръгнах в отлично настроение, предоволен от себе си.

На разкаляната уличка срещнах Сара, понесла още дърва за огнището. Дори и нея поздравих приветливо и за мое учудване тя ми отговори със същото.

— Майка ти е много по-добре — казах ѝ. — Аз съм просто във възторг.

Тя засия, за пръв път виждах на лицето ѝ такова изражение.

— Господ ни се усмихна и ни прати вас, докторе — отвърна. — Дълбоко съм ви благодарна.

— Не ми благодари — отвърнах, все пак трогнат от отговора ѝ. — Беше удивително интересно преживяване. При това, както разбираш, тя още не е напълно оздравяла. И е много слаба. По-слаба, отколкото ѝ се струва на нея самата. И според мен ще е полезно да се продължи лечението. Трябва да следиш тя да не направи нещо, с което ще му попречи. Подозирам, че ще е трудна задача.

— Така е. Тя не е привикнала с бездействие.

Макар да бе настъпило затопляне и страната малко по малко да се изтръгваше от дългия зимен мрак, само щом задухаше вятър, студът ставаше непоносим и аз цял треперех под пронизващия повей.

— Трябва да поговоря с теб за всичко това — казах. — Не може ли да влезем някъде?

Тя ме осведоми, че зад ъгъла има пивница, където палят камина, и че можело да ида там, а тя щяла да отскочи до дома си, за да подсили огъня, да провери удобно ли е настанена майка ѝ в леглото и после да дойде при мен.

Посочената от нея таверна никак не приличаше на просторното кафене на Тилярд, нито дори на големите странноприемници, отворени да обслужват пътниците на дилижанси, по-скоро беше кръчма за простолюдието и единственото ѝ предимство беше камината. Съдържателката беше възрастна жена, която продаваше приготвен от нея ейл на местните жители, отбиващи се да се стоплят. Бях единственият посетител и очевидно не беше място, в което някога бе влизал джентълмен, та щом отворих вратата и пристъпих вътре, бях посрещнат с недружелюбно любопитство от страна на собственичката. Въпреки това се настаних до огъня и зачаках.

Сара се появи няколко минути по-късно и поздрави свойски бабата; беше добре дошла там, докато аз не бях.

— Тя е придружавала армията — поясни Сара.